Централните банки на водещите икономики в света все по-често изразяват намерението си да променят подхода си към паричната политика. Например, Банк ъв Джапан (японската централна банка) увеличи основния лихвен процент до най-високото си ниво за последните три десетилетия.
На предходния ден Европейската централна банка обяви, че е приключила с облекчението на паричната си политика, докато „Банк ъв Ингланд“ редуцира лихвените проценти с минимално мнозинство, след предупреждения от част от членовете на управителния си съвет за постоянен натиск върху цените.
В този контекст, вниманието на инвеститорите е насочено към бъдещите действия на Федералния резерв на САЩ, тъй като някои негови представители изразиха опасения относно рисковете от прегряване на икономиката.
Европейската централна банка не промени основните лихви
ЕЦБ реши да остави основните си лихви на равнище 2% на последното заседание за годината, докато се прогнозира малък ръст в инфлацията в еврозоната през ноември, от 2,1% до 2,2%.
Анализът на инфлацията сочи, че цените на хранителните стоки продължават да нарастват с динамични темпове, което оказывает влияние върху ежедневните разходи на домакинствата.
Междувременно, някои членове на централната банка изразяват безпокойство относно потенциалния риск от прекалено ниска инфлация в средносрочен план, поради пренасочване на китайски износ на по-евтини стоки към европейския пазар, в контекста на търговските отношения със САЩ, което може да доведе до натиск върху цените в еврозоната.
Въпреки това, ЕЦБ акцентира, че временни отклонения от целевата инфлация от 2% са допустими. Текущото ниво на основната лихва отговаря на тази цел и позволява на банката да наблюдава обстановката. При отсъствие на значителни инфлационни или геополитически смущения, се очаква лихвите да останат на това ниво за продължителен период.
Федералният резерв на САЩ понижи лихвите, оставайки предпазлив
Федералният резерв на САЩ редуцира основния си лихвен процент за трети пореден път през декември, с 25 базисни пункта, достигане на диапазон от 3,50% до 3,75%. Това решение беше очаквано от пазарите и се основава на сигнали за отслабване на трудовия пазар в страната.
Направлението на Федералния резерв остава по-сложно в сравнение с това на ЕЦБ, според анализаторите, цитирани от Ройтерс. Основен фактор е непредсказуемата търговска политика на президента Доналд Тръмп. Икономическите анализатори са разделени относно това дали американските мита ще доведат до временно увеличение на инфлацията или ще предизвикат дългосрочни ценови налягания.
В момента инфлацията в САЩ остава около 3%, над целевото ниво на Федералния резерв от 2%. Това поражда напрежение между двата основни мандата на централната банка – ценова стабилност и пълна заетост. Опасенията за охладителите на трудовия пазар обаче доведоха до подновяване на намаленията на лихвите от средата на септември.
Фактът, че инфлацията все още не е напълно контролирана, оправдава повишеното внимание към процеса на понижаване на лихвите. Допълнително предизвикателство за Федералния резерв е дългосрочното затваряне на правителствени агенции в САЩ, което затруднява събирането и разпространението на важни икономически данни, от които зависят решенията за паричната политика.
Опасения относно независимостта на Федералния резерв
Предстоящата смяна в ръководството на Федералния резерв също може да повлияе на бъдещата парична политика. Мандатът на настоящия председател Джером Пауъл приключва през май 2026 г., но той остава член на Управителния съвет до януари 2028 г.
Президентът Доналд Тръмп многократно е критикувал Пауъл, обвинявайки го в прилагане на прекалено строга парична политика. Сред евентуалните наследници се споменава Кевин Хасет, ръководител на Националния икономически съвет в Белия дом.
Ако Хасет бъде номиниран и одобрен от Сената, първото заседание на Федералния резерв под негово ръководство ще се проведе през юни следващата година. Някои анализатори изразяват опасения, че подобна промяна може да увеличи политическия натиск над централната банка. В същото време обаче се подчертава, че решенията за лихвените проценти се вземат от Комитета по паричната политика на Федералния резерв, а не от индивид.
Влияние върху дългосрочните доходности на облигации
Паричната политика на централните банки оказва най-силен ефект върху краткосрочните лихвени проценти и доходността на краткосрочните облигации. При облигациите с по-дълъг срок, основна роля играят дългосрочните предвиждания за инфлация и икономика.
В САЩ бързо растящият държавен дълг ограничава възможностите за понижаване на дългосрочните лихви. Подобна ситуация се наблюдава и в еврозоната, с оглед на увеличените военни разходи, мащабен инвестиции и растящи социални разходи, които са финансирани основно чрез нови емисии на държавен дълг.
Позиции на централните банки в 10 развити икономики
Швейцария
На 11 декември Швейцарската национална банка остави основния си лихвен процент на нулево равнище, което е най-ниското в развитите икономики. Централната банка отбеляза, че новото споразумение за намаляване на мита за швейцарски стоки е подобрило икономическите прогнози. Въпреки нулевата инфлация, прагът за отрицателни лихви остава висок.
Канада
„Банк ъв Канада“ задържа основния си лихвен процент на 2,25%, след като беше понижен с 225 базисни пункта през актуалния цикъл. Управителят Тиф Маклем съобщи, че икономиката остава устойчива на търговските мерки на САЩ и лихвите вероятно ще останат без промяна до 2027 година.
Швеция
Основният лихвен процент в Швеция е на нивото от 1,75%, като анализаторите предвиждат възможно ново увеличение към края на 2026 година.
Нова Зеландия
Резервната банка на Нова Зеландия е в трудна ситуация поради безработицата, достигнала най-високо ниво за девет години. Пазарите очакват основният лихвен процент да се увеличи до около 3% до края на 2026 г.
Еврозона
ЕЦБ поддържа основния си лихвен процент на 2% от юни. На последното си заседание, банката повиши прогнозите си за икономически растеж и инфлация, а председателят Кристин Лагард подчерта значителната несигурност.
САЩ
Федералният резерв намали лихвите на 10 декември с разделено гласуване и подаде сигнал за възможна пауза. Членовете на централната банка очакват само едно понижение от 25 базисни пункта през 2026 г.
Великобритания
„Банк ъв Ингланд“ понижи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75%. Управителят Андрю Бейли предупреди, че бъдещите намаления ще бъдат трудни решения поради най-високата инфлация сред страните от Г-7.
Норвегия
„Норгес Банк“ остава сред най-предпазливите централни банки, като понижи лихвите само с 50 базисни пункта през настоящия цикъл. Банката запази лихвите без промяна, въпреки че пазарите очакват допълнително облекчаване през 2026 г.
Австралия
Резервната банка на Австралия запази лихвите на 3,6% и отправи предупреждения относно инфлацията. Пазарите предвиждат възможно повишение през юни.
Япония
В средата на декември „Банк ъв Джапан“ увеличи основния си лихвен процент до 0,75% и подобри прогнозите си за растеж и инфлация. Въпреки това, йената отслабна и доходността на японските държавни облигации се увеличи, което изпрати смесени сигнали относно бъдещите действия на централната банка.
