Порочната практика от еднолични лидерски решения да икономиката да се лашка в различни посоки, очаквано води до поредица от нерешими проблеми и социални колизии, които не само, че не влияят добре на цялостното благосъстояние в обществото, но застрашават и финансовата стабилност на държавата.
Тези дни отново стана ясно, че ресторантьорите настояват държавата да им върне полагащото им се по-ниско ДДС от 9%. Мотивите: собствениците на заведения мислят за охарчения и отруден българин и за това, че няма да може да си позволи да иде на ресторант, ако ДДС остане 20%; ще има фалити и затворени ресторанти, което ще повлияе негативно на икономиката.
Антикризисната мярка с 9% от ДДС беше въведена от последното правителство на ГЕРБ в разгара на пандемията и локдауна, който се отрази на редица сектори в икономиката. За разлика от други сектори обаче, този на ресторантьорите и храненето успя да се адаптира и дори стимулира експлозивното развитие на бизнеса с разнасяне на храна по домовете.
Предприемчивите собственици на заведения за хранене заложиха на тази карта и до днес предложенията им с обедно меню и доставката до дома или офиса си остава основно перо в бизнеса им.
Но вместо да се правят догадки за това как се е отразила пандемията върху ресторантьорите, по-добре е да видим цифрите. Те са взети от Националния статистически институт.
Народ, който бойкотира цените в магазина, но яде „Шопска“ за 20 лв., не може да бъде заличен
Диференцираната ставка за брашна беше въведена като антиковид мярка с решение на правителството през май 2020 година. Според БНТ данните на НАП сочат, че оборотите в сектора са се увеличили двойно в сравнение с 2019 година –
от 3,07 милиарда лева на почти 5,7 милиарда за 2023 година.
Какво обаче показват данните за инфлацията и индексите на потребителските цени? Таблицата за 2020 година, когато е въведена мярката – в началото на летния туристически сезон, цените в ресторантите бележат постоянен ръст в процентно изражение. С други думи 11% по-ниското ДДС не се отразява на крайния потребител.
| 2020 | |
| Януари | |
| Февруари | |
| Март | 0,3 |
| Април | 0,1 |
| Май | 0,3 |
| Юни | 0,8 |
| Юли | 2 |
| Август | 0,2 |
| Септември | 1,9 |
| Октомври | |
| Ноември | |
| Декември | 0,1 |
От думите на ресторантьорите обаче разбираме, че това не би трябвало да е така, защото ДДС все пак оказва влияние върху размера на цените, но това очевидно се случва само при неговото увеличение, но не и обратното.
Данните за 2024 година, в която намалената ставка все още е в сила, изглеждат така:
| 2024 | |
| Януари | 0,4 |
| Февруари | 1,4 |
| Март | 0,4 |
| Април | -0,4 |
| Май | 0,6 |
| Юни | 2,2 |
| Юли | 3,9 |
| Август | -0,1 |
| Септември | -2,5 |
| Октомври | 0,4 |
| Ноември | 0,6 |
| Декември | 0,7 |
От тези данни може да се направи заключението, че цените в ресторантите продължават да растат, въпреки ниското ДДС, като през юли миналата година е отчетено най-сериозното повишение на цените от близо 4 процента.
Разбира се, цените се формират от множество фактори и ДДС е само един от многото компоненти, които влияят на ценообразуването. Въпреки това виждаме, че ефектът от по-ниско ДДС е в полза на ресторантьорите, но не и на потребителите.
Това поставя логичният въпрос с какво само този бранш заслужава данъчни отстъпки, а не например родните производителите на мляко, месо, яйца и т.н., или например производителите на машинни елементи или на елементи от електрониката, което би довело до стимулиране на националното производство.
Защо държавата предпочита ресторантьорите пред всички останали браншове може да се разбере единствено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който в началото на годината заяви, че ДДС за ресторантите ще се върне на 9%, защото той е обещал да бъде така.
