Според Борис Вуйчич, управител на Хърватската национална банка, страната е реализирала очакваните ползи от въвеждането на еврото. Той сподели това в интервю за БТА по време на годишните срещи на МВФ и СБ във Вашингтон.
Вуйчич акцентира на факта, че едно от основните предимства е изчезването на риска от валутни флуктуации.
Преди присъединяването към еврозоната икономиката на Хърватия премина през дълъг период на „евровизация“, като много граждани натрупаха спестявания в евро, заради предишната използваната дойче марка. Обаче, местните банки предлагаха кредити в националната валута, но индексируеми към евро, което повишаваше риска от валутни загуби. Въведението на еврото намали този риск и повиши кредитния рейтинг на страната, което също доведе до намаляване на дълговете, допълни Вуйчич.
Друго значимо предимство е отпадането на разходите за валутни трансакции при търговията с партньори от еврозоната. Туризмът също се увеличи, тъй като новата валута повиши атрактивността на Хърватия за туристи от еврозоната, улеснявайки бизнес операциите.
Въпреки минималния инфлационен натиск след преминаването към еврото, Вуйчич уточнява, че инфлацията е нараснала с 0,2 до 0,4 процентни пункта, според данни от Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка. Членството в еврозоната съвпадна с обща висока инфлация, а след влизането, темпът на инфлация е започнал да спада. Последното повишение на инфлацията не е вследствие на еврото, а на силното икономическо търсене, тъй като хърватската икономика расте 3-4 пъти по-бързо от средния за еврозоната, с увеличаване на заплатите и нови работни места, обясни Вуйчич.
Високата инфлация е довела до положителни ефекти, включително намаляване на държавния дълг от 87 на 57 процента от БВП през последните четири години, което е подобрило финансовото положение на страната. Инфлацията е увеличила приходите, а множество разходи не са индексирани, което е улеснило управлението на дълговете. Според Вуйчич, бързият икономически растеж след пандемията е ключов фактор за намаляване на дълговото бреме.
При успеха на намаляването на дълга, целта е да се поддържа ниво под 60 процента от БВП и бюджетен дефицит под 3 процента.
Относно плавния преход към еврото, Вуйчич акцентира на подготовката на финансовите институции, бизнеса и обществото. В преддверието на новата валута, Хърватската национална банка разпространи около 900 000 стартови комплекта с евромонети, а банките обновиха банкоматите си, за да работят с новата валута от 1 януари.
„Приемането на еврото беше правилният избор, от който ние сме извлекли ползи, и вие също ще спечелите. Важно е да сте подготвени за 1 януари“, допълва той с увереност относно бъдещето на България.
Хърватия в контекста на еврозоната
С членството си в еврозоната, Хърватия активно участва в процесите на вземане на решения на Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шест члена на Испълнителния съвет и 20 управители на национални централни банки, а скоро ще се увеличи на 21 с присъединяването на българския управител Димитър Радев. Принципът „един човек – един глас“ осигурява равно представителство на малките и големите икономики.
Съществува информация, че не се предвиждат промени в политиката на ЕЦБ, тъй като инфлацията е на целевото ниво, а икономическата ситуация е стабилна.
С оглед бъдещото изграждане на съюз на капиталовите пазари, Хърватия предложи инициатива за създаване на общ капиталов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, в което включва и България.
Целта на инициативата е да демонстрира, че е възможно да се постигнат успехи на регионално ниво, каза Вуйчич.
„Всеки трябва да има възможност да инвестира от различни местоположения, което ще бъде постигнато чрез унифициране на правилата на фондовите борси“, добави той. Това ще увеличи ликвидността и ще предостави повече възможности за инвеститори и компании, търсещи финансиране.
Хърватия е активен участник и в проекта за дигитално евро, който ще се разработи върху няколко ключови стълба, включително насърчаване на употребата от централни банки и участие на търговските банки за откритие на сметки.
Успехът на дигиталното евро ще зависи от неговата привлекателност и удобство за потребителите, добави той.
Следва пълния текст на интервюто:
Г-н Вуйчич, Хърватия се присъедини към еврозоната три години преди България. Какви изводи можете да направите от този период?
– Получихме това, което очаквахме от присъединяването към еврото. Премахнахме риска от колебания в обменните курсове. Поддържахме стабилен курс на хърватската куна близо 30 години, но той не беше абсолютно фиксиран като българския лев. Въпреки това, икономиката продължава да бъде в значителен размер „евровизирана“, тъй като много хора продължиха да използват старите си навици от времето на дойче марката. Банките предлагали кредити в местна валута с индекс в евро, което повишавало валутния риск. След приемането на еврото, стойността на рисковите кредити спадна под 1 процент от БВП, което тази направи кредитния рейтинг на Хърватия по-висок.
Също така, разходите по трансакции значително намаляха, а търговията е преимуществено с партньори от еврозоната, което върна почти нулеви разходи за конверсия. Туризмът също спечели от новата валута, благодарение на увеличения брой туристи от еврозоната.
Общата трансформация е положителна.
Кои бяха основните предизвикателства при преминаването към новата валута?
– Подготовката е съществена за успешния преход. Финансовите институции, бизнесът и обществото трябва да бъдат готови. В нашият случай, разпределянето на 900 000 стартови комплекта с монети в евро и осигуреният достъп до банкомати направиха процеса гладък.
Подготовката е критично важна за успешното стартиране на еврото, както за банките, така и за бизнеса, и самата централна банка.
Страховете от инфлация след приемането на еврото в България са разпространени. В Хърватия наблюдавахте инфлационни процеси. Беше ли инфлацията значителна след адаптацията?
– Да, въвеждането на еврото оказа влияние върху инфлацията, но ефектът беше минимален – между 0,2 и 0,4 процентни пункта, най-вече в сектора на услугите. Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г., докато инфлацията достигна максималното си ниво през ноември 2022 г. След приемането на еврото, инфлацията е с понижаваща тенденция. Увеличаването на цените не е свързано с еврото, а с активния вътрешен пазар, който произтича от бързия растеж на икономиката ни.
Сега вече сте част от процеса на вземане на решения в еврозоната. Има ли равноправие между малките и големите икономики?
– ЕЦБ е структура, в която всяко решение се взема на основата на принципа „един човек – един глас“. Тук, всяка страна участва в качество на представител, а не в защита на националните си интереси, с основната цел да се контролира инфлацията.
Този принцип осигурява равна тежест на малките икономики, и България не е изключение.
Има ли колебания в политиката на ЕЦБ?
– Не. Инфлацията е на целевото ниво, основната лихва е 2 процента, а икономиката показва добра устойчива природа.
Задачата е да се поддържа инфлацията на целевото ниво.
На фона на намеренията за съюз на капиталовите пазари, Хърватия предложи инициатива за създаване на общ капиталов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, включително България.
Идеята е да се демонстрира успешна интеграция на регионално ниво.
„Всеки трябва да може да инвестира, независимо от местоположението“, каза Вуйчич.
Хърватия активно работи и по проекта за дигитално евро, което ще се основава на различни компоненти, като ролята на централните банки и участието на търговските банки в откриването на сметки.
Очакванията са дигиталното евро да бъде привлекателно и удобно за гражданите.
Какво бихте посъветвали България за влизането ѝ в еврозоната?
– Това е правилното решение. Хърватия извлече ползи от него, и България също ще се възползва, стига да е добре подготвена за 1 януари.
