Художниците Янко Янков и Петър Крусев представиха съвместна юбилейна изложба в галерия „Рафаел Михайлов“ в град Велико Търново. В експозицията са включени 70 новосъздадени творби от последната година. Интересното е, че за първи път те представят диптих, при който единият художник започва картината, а другият я завършва.
Идеята за обща изложба възниква миналата година, когато двамата творци отбелязват значителни годишнини – Крусев навършва 50, а Янков 60 години. Те организират индивидуални изложби в Горна Оряховица, но по-късно, като приятели и членове на сдружение „ГОАРТ“, решават да обединят своите творби за обща експозиция във Велико Търново.
В интервю пред БТА, двамата творци споделиха, че са били ученици на един и същи преподавател – проф. Александър Терзиев от Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Те считат, че стиловете им взаимодействат по уникален начин. Основната им свързваща нишка обаче е любовта към изкуството и живописта.
Янко Янков, който е преподавал в продължение на 12 години и в момента дава частни уроци на кандидат-студенти, описва работата си като мисия, изпълнявана с ентусиазъм и радост. Той определя произведенията си като провокация за зрителя, в които влага послания, отразяващи чувства и мисли. Сподели, че стиловете му често варират, но винаги търси историята, която зрителят може да интерпретира на базата на картините.
Изложбата беше открита от филолога и изкуствовед проф. д-р Радослав Радев, който направи шега, че двамата художници общо мерят 3,80 метра. Янков и Крусев се шегуват за възрастите си – 50 и 60 години, но тяхната изложба символизира младостта, осигурена от вдъхновението на изкуството, а не само мъдростта, отбеляза той. Според проф. Радев, ръцете им се движат над платното като вода от водопад, напомняйки за цветовете на дъгата. Височината на художниците играе ключова роля, тъй като те улавят светлина от различни атмосферни слоеве. Той добави, че ключовете към творбите им са композицията и детайлите. Изкуствоведът определи картините на Янков като израз на радост, а произведенията на Крусев – като сетивен процес на пречистване за зрителя.
