Отбелязваме 85 години от рождения ден на художника Атанас Яранов, който е известен с приноса си в областта на фигуралната композиция, портретната живопис, както и с работата си в кавалетната и монументалната живопис.
Атанас Яранов-Шаро е роден на 13 юли 1940 г. в София. Той е син на географа и геолога Димитър Яранов, а дядо му, Атанас Мицов Яранов, произхожда от Кукуш и участва в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913).
„Дядо му е бил един от първите дипломати и учен полиглот. В последните години от живота си той се съсредоточава върху създаването на скулптури. Баща му е сред най-известните български географи, който изчезва по време на експедиция след 9 септември. Интровертността, наследена от родителите си, играе важна роля в творческия му процес. Яранов се отличава със способността си да прави прецизни рисунки, с които проучва света около себе си. Той прекарва голяма част от времето си в ателието си и често пресъздава отделни елементи от него. Преди да започне с живописта, той подготвя различни варианти на композицията чрез рисунки“, разказва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева пред БТА.
Завършва „Декоративно-монументална живопис“ и печели признание с работата си по стенописи, мозайки и кавалетни платна
През 1965 г. Атанас Яранов завършва „Декоративно-монументална живопис“ под ръководството на проф. Георги Богданов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, днешната Национална художествена академия.
От 1969 г. той става член на Съюза на българските художници и активно участва в творческия му живот.
„Още не смятам, че съм завършен творец. Просто се опитвам да се приближа максимално до собствените си представи за мисията на художника“, споделя Яранов в интервю от 1978 г.
В началото на 60-те години той бързо утвърдил репутацията си на талант в създаването на стенописи, мозайки и кавалетни платна с изразителна монументалност. Неговите изображения са изградени с плътна линия и ясна скулптурна форма. Темите в творчеството му често отразяват фолклорни и митологични мотиви, като акцентират на въпросите за раждането и смъртта, тъгата и страданието, смирението и покаянието – вечни аспекти на живота.
Атанас Яранов работи в областта на кавалетната и монументалната живопис, създавайки множество произведения, включително сграфито, мозайки и бетонни пластики.
Участва в създаването на монументалната декорация в Димитровград
Художникът е автор на творби като: „Жени с коне“ (1971, Художествена галерия Смолян), „Емиграция“ (1978, Национална художествена галерия), „Оброк“ (1983, Художествена галерия Плевен), „Балада“ (1986, Художествена галерия Самоков), „Птиците“ (1986, Художествена галерия Силистра) и много други.
Яранов активно участва в оформлението на стенно-монументалната украса на Димитровград. През 1973 г. художникът проектира и реализира шест произведения в града. Две от тях, наречени „Мир“ и „Семейство“, са изпълнени в техниката сграфито, а останалите четири представляват бетонови релефи, разположени на фасадите на осеметажни сгради: „Бригадирско строителство“ на „Христо Смирненски“ 2; „Плодородие“ на „Христо Смирненски“ 6; „Древна история“ на ул. „Христо Смирненски“ 4; „Река Марица“ на ул. „Христо Смирненски“ 10.
Сред известните му произведения е мозайката „Дионисиев празник“, разположена във фоайето на зала 2 в Националния дворец на културата от 1981 г., и мозайката в Партийния дом в Благоевград от 80-те години на XX век.
Изложил е на множество самостоятелни изложби и е награждаван многократно
Атанас Яранов провежда самостоятелни изложби в София (1975), Пловдив (1971), Варшава (1973), Братислава (1974) и Варна (1978). Неговите творби са част от множество частни колекции в България и зад граница.
Яранов е носител на награди от Втората национална младежка изложба в София (1978), Третата национална младежка изложба в София (1979), Третото триенале на реалистичната живопис в София (1979), наградата „Илия Петров“ на СБХ за монументално-декоративна живопис, наградата наименувана на „Владимир Димитров – Майстора“ (1982) и наградата за живопис „Захари Зограф“ (1985).
Атанас Яранов-Шаро умира на 14 август 1988 г. в София.
Най-значимата колекция от произведения на Атанас Яранов принадлежи на Боян Радев, който е сред най-близките приятели на художника.
„Атанас Яранов е избраникът на съдбата“, споделя Светлин Русев при откритие на изложба на Яранов в галерия „Райко Алексиев“ в София на 19 октомври 2000 г., по случай 60-годишнината на твореца.
На 13 май 2025 г. в галерия „Анел“ ще се проведе изложба под надслов „Рицарят на светещата линия“ в чест на 85 години от рождението на Атанас Яранов. В експозицията ще бъдат представени рисунки на художника от различни творчески периоди, създадени преди 1985 г. в България и докато е пребивавал във Франция.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници:
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/889815
Енциклопедия България, София 1981, т. 7, с. 585
Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4938
В. „Народна младеж“, бр. 14, 20.1.1978
В. „Работническо дело“, бр. 229, 16.8.1988
В. „Стандарт“, бр. 2827, 2.11.2000
https://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=100
