Инж. Христо Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ.
Той е с над двадесет години опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия, покриващ целия спектър от дейности.
С повече от двадесетдесет години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ.
Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.
Инж. Казанджиев, на конференция, посветена на енергетиката в понеделник енергийният министър Теменужка Петкова каза, че проектът за интерконектора с Гърция е във финална фаза, но това означава, че още дълго време няма да го има, не са готови и останалите междусистемни връзки със съседните ни страни. Това поставя ли в опасност газовата сигурност на България и означава ли това, че все още получаваме газ само от Русия през Украйна, където положението е предвоенно. Има ли опасност за доставките ни?
Започвам с отговорите отзад напред. Разбира се, че има опасност за доставките, но е малко вероятно това да се случи, поради факта, че и Украйна, и Русия са поели ангажименти към Европа и ЕС да няма прекъсване на доставките на природен газ за страните-членки на Съюза. Така че е малко вероятно това да се случи, но съществува такава възможност.
И големият проблем е, че България е много малко подготвена да посрещне едно такова предизвикателство. Разбира се има разлика от 2009 г., когато преживяхме една такава криза.
Понстоящем газопроводите към Гърция и към Турция могат да работят в реверсивен режим, изградена е междусистемната връзка с Румъния, която в пасивен режим може да осигури газ за района на Русе, газовото хранилище в Чирен все пак има определени запаси.
Така че за един кратък период от време България може да с справи с прекъсването на доставките, въпросът е на каква цена. А тази цена ще е значително по-висока от това, което плащаме в един нормален режим. Важното е обаче икономиката да не загуби темпо на работа, темпо на изпълнение на поръчките и т.н.
До къде всъщност е стигнал проектът за изграждане на интерконектора с Гърция и колко време според Вас ще отнеме той да бъде завършен?
Не бих могъл да се ангажирам с прогнози кога би могло да започне строителството и кога би могло да приключи. Той се очакваше да бъде реализиран през 2013, 2014, 2015 г., имаше няколко първи копки, два пъти беше обявен за обект с национално значение за цялата енергетика на България и виждате до какво положение е в момента.
Разбира се, положението сега е по-добро от това преди 2-3 години: обявен е търг за избор на строител, обявен е търг за доставка на тръби, обявени са и други търгове, които осигуряват изпълнението на проекта.
Към кой момент ще започне реализацията на проекта, това е отделен въпрос, трябва да наблюдаваме и да следим. Но аз лично съм скептичен относно бързата реализация на проекта, защото междусистемната връзка с Гърция Стара Загора-Комотини би била от значение единствено и само в по-голяма степен, когато бъде изграден и съпътстващият терминал за втечнен природен газ до Александруполис.
Това, което може да се очаква в близо бъдеще, е доставката на 1 млрд. куб. метра газ от Азърбайджан. Така че към момента на доставката на този газ, тази междусистемна връзка трябва да бъде въведена в експлоатация. Да се надяваме, че това ще бъде изпълнено, въпреки че аз лично не съм оптимист.
И американският секретар по енергетиката Рик Пери неведнъж е призовавал да изградим тази връзка, ЕК отпусна 240 млн. евро за това, защо българските правителства толкова време забавиха изграждането й?
Защото българските правителства, и то основно правителствата на ГЕРБ, структурираха проекта по начин, по който да го направят трудно реализуем.
Защо например междусистемната връзка с Румъния се реализира много по-бързо, въпреки че и там имаше забавяния, но така или иначе се реализира? Има много голяма разлика между структурирането на проекта на Русе-Гюргево и Стара Загора-Комотини.
Единият е структуриран като класическа междусистемна връзка, а Стара Загора-Комотини е структуриран като търговски проект. Като търговски проект той много трудно можеше да отговори на изискванията за жизнеспособност.
Хубавото е, че благодарение на ЕС, благодарение на българското правителство, което предоставя държавна гаранция, все пак се постигна някаква жизнеспособност при 50% ангажиран капацитет, което трудно би било, ако нямаше тази подкрепа.
Да се надяваме този проект да се реализира, всички го очакваме. Дали това ще се случи в бъдеще, е въпрос на политическа воля.
Миналата седмица се появи информация в руски медии, че „Турски поток” ще мине през България. Това добра новина ли е за нас?
Общо взето е добра новина, въпреки че по мое мнение тя е по-скоро фалшива, отколкото реалистична. Не знам какво точно има предвид „Комерсант”, защото източникът, на който те се позовават за тази информация, е неизвестен. Всички подсъзнателно го свързват с „Газпром”, но „Газпром” засега шумно мълчи.
„Турски поток” в известна степен, и то от първата тръба на „Турски поток”, в България ще влязат някъде около 3-3,5 млрд. куб. метра газ, като този газ ще бъде насочен към Македония и Гърция най-вероятно.
Така че ако погледнем по-широко на въпроса, „Турски поток” действително ще влезе в България, въпросът е в какъв обем – дали очакваните 16-19 млрд. или само 3,5 млрд. куб. м, които са предназначени за региона на Балканския полуостров, т.е. за Македония и за Гърция.
Не трябва да забравяме, че България също трябва да получава природен газ и тук е въпросът дали ще получава през „Турски поток” от Турция за българските потребители, или доставките през Украйна за България ще продължат в този обем или в по-нисък обем и за в бъдеще. Има много въпросителни.
По мое лично мнение обявлението от „Комерсант” беше вероятно с цел да се тестват обществените нагласи в България за реализацията на един такъв проект. Между впрочем, този проект е планиран да се реализира още през 2017 г., като това е договорено между Теменужка Петкова и „Газпром” през юни месец, а от юли месец „Булгартрансгаз” започна дейност – в това число изготвяне на технологични схеми, пазарни тестове и т.н.
Въпреки това е много любопитно на каква база е изчислена неговата жизнеспособност и т.н. Има много въпроси. Изненадващо е, че българската страна в лицето на правителството на г-н Борисов бърза неистово да започне реализацията на този проект, за което се ангажира и Народното събрание с одобрение на внесената стратегия за изменение на газовата стратегия на България, като се предлагат три варианта.
Така или иначе, България ще загуби от този проект, ако той е структуриран, както беше структуриран „Южен поток”. Това, което мен лично ме безпокои е, че Българя ще започне да реализира огромни разходи по проекта с огромен риск той да не се случи.
Изненадаха ли Ви твърденията, че страната ни е готова да предостави 2,8 млрд. лева за изграждането на „Турски поток” на българска територия и не е ли това прекалено голяма сума, при положение, че имаме развита газопреносна мрежа?
Разбира се, че е прекалено голяма тази сума. По мое лично мнение този бюджет е увеличен с около 40%, имайки предвид разходите за неговото изграждане.
Не трябва да забравяме, че това са около 480-490 км линейна част и две компресорни станции, но даже и при тази инфраструктура, цената от 1,6-1,8 млрд. евро е твърде висока.
Ако съпоставим и планираните разходи с тези, които ще се реализират във връзка с междусистемната връзка с Гърция, се вижда още по-добре. По мое лично мнение бюджетът на този проект е увеличен с 30-40%.
Всъщност това е класическият подход на „Газпром” за отклоняване на обществени средства за частни лица. Изследвания на руски експерти показват, че като правило проектите, изграждани самостоятелно от „Газпром”, са обикновено с 2-3 пъти по-скъпи от тези проекти, които изграждат западните компании.
Това нещо започва да се наблюдава и в България. Класически пример в това отношение е проектът „Недялско-Лозенец” – един газопровод, свързан с реализацията на „Турски поток” през България, който по начало беше бюджетиран за 32 млн. лева и в рамките на няколко месеца, неповече от година, неговият бюджет се увеличи на 47 млн. лева и беше възложен за тази сума на една приятелска компания от кръга на правителството.
Така че този модел, аз го наричам „моделът „Газпром”, навлезе в България много усилено, особено в сферата на инфраструктурата, където всъщност той инкасира най-големи ползи. Това касае енергийната инфраструктура, това касае и транспортната инфраструктура и всички големи енергийни проекти.
