Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г. В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“. От 12 април 2018 партията е част от дясното обединение „Демократична България“.
Господин Иванов, как ще коментирате проваления опит на ГЕРБ за нова Конституция и критиките на Венецианската комисия, които предшестваха гласуването в Парламента?
Чисто като политическа технология предложението за свикване на Велико народно събрание и създаването на нова Конституция беше един позорен трик. Позор казвам, защото беше очевидно свързан с намерение да се излъжат хората, че имат намерение за рестарт, да се излъже, че слушат това, което иска обществото, да се излъже, че имат някакво намерение за промяна и да се излъже най-накрая, че ако не успеят, ще си подадат оставката. Защото нали така обещаха. Но това е, така да се каже, политическата краткосрочна повърхност. По съдържание ГЕРБ окончателно и в дълбочина се заяви като партия на корупцията в България. Не просто защото по време на тяхното управление има много корупция или в техните редици има много отделни корумпирани лица, а защото със своите действия, когато ги гледаме от гледната точка на критиките на Венецианската комисия, те показват, че не искат да премахнат институционалните предпоставки за това в България да има корупция. ГЕРБ има политическа програма на корумпиране на България и на отказ да се прилагат онези необходими реформи, които са нужни за това да няма корупция в България. Тоест ГЕРБ окончателно се превърна в партия на идеологическата корупцията или корупцията като идеологията на управлението.
А как си обяснявате, че ЦИК така изведнъж бързо реши за машинното гласуване след 7-8 години отлагане? Изведнъж се започна тази бърза поръчка, намериха се пари за машини.
Обяснявам си го с това, че няма къде да се ходи. Има законодателен мандат за това изискване и те трябва нещо да направят. Това беше ясно, затова и госпожа Стоева Подаде оставка, защото беше ясно, че те не са подготвени за това. И в този смисъл това, което мен много силно ме притеснява е, че Парламентът отказа да приеме нашите предложения за прозрачност на въвеждането на машините, за възможност за независим одит на машините и на техния софтуер и в момента ние не знаем дали това, което се очакваше, че машините ще решат проблеми, ще се случи или напротив – ще имаме нов източник на проблеми и тук може би има 2 причини. Едната е неподготвеност и некомпетентност, защото как в тези срокове ЦИК ще избере адекватно машинен софтуер, как ще обучи хората, които ще трябва да работят с тези машини особено като имаме предвид, че в България имаме много висок капацитет на изборната администрация и на ЦИК, защото тя не е професионална, а на ниво изборни секции работят доброволци.
Как ги обучаваш да работят с една изцяло нова технология, при положение че ние на европейските избори видяхме огромни проблеми в секциите, в които имаше машинно гласуване? И как го правиш това нещо в контекста на това, че имаме наистина хуманитарна катастрофа с COVID-19? Как тези хора ще бъдат мотивирани да се събират да се обучават и след това да се съберат и да провеждат избори при положение, че единственото, което сме сигурни, че действа срещу вируса, е това да стоим на разстояние едни от други. Това е изключителна цъкаща бомба във фундамента на българската демокрация. И ЦИК трябва много ясно да отговори как планира да се справим не само с огромното предизвикателство за този технологичен ход,който трябва да направи при всички липси на капацитет, при цялата липса на прозрачност, плюс COVID, хуманитарна криза, плюс факта, че точно по това време ще трябва да се гради и кампанията за ваксинация, което също не се планира. Как всичко това ще съвпадне в един момент в тази разкапана държава просто ме е страх да си представям. Но да се върнем на машините. Ние от „Демократична България” внесохме предложения, текстове, които да позволяват да има независим одит на машините и на софтуера, така че да сме сигурни, че освен некомпетентността, няма някой да реши да се възползва злонамерено. Защото това също е възможно. И моят призив към ЦИК е да позволят и да организират, не им печи закона, максимална степен на прозрачност, максимална степен на външен контрол от въвеждането на машините.
Вие подехте инициатива за осигуряване на наблюдатели във всички изборни секции. Докъде стигна там организацията? Ако не Ви стигнат хората, ще се обедините ли с други организации, които също действат в тази посока.
Точно затова това, с което почнахме е създаването на една платформа, която позволява на всеки участник в изборния процес, който има право да получи протокол за изборна секция, член, представител на партия, застъпник, наблюдател от неправителствена организация. Всеки един от тези фигури има право да получи протокол и може в нашата платформа да качи този протокол, независимо от това коя партия представлява. Целта ни е колкото може повече протоколи да се качат, защото това е така да се каже ключовият елемент. Ако ние бързо създадем паралелен процес на публичен достъп до протоколите, преди още ЦИК да почнат да правят корекции по тях. Така протоколите стават прозрачни за всички, не само за нас, защото през тази платформа всеки ще може да следи в реално секции, които го интересуват, да види дали има някакви проблеми с протоколите и да реагира. Това създава една прозрачност допълнително, която пък се надяваме да действа като контра мотив на тези хора, които се надяват да правят манипулации с протоколите. И пак искам да подчертая, че тази платформа е отворена, ние активно каним всеки човек, който по някакъв начин има достъп до протоколи, всяка партия, която ще излъчва свои представители, да се възползва от тази платформа . Това е първата стъпка за такова сътрудничество, разбира се, че когато наближат изборите ние ще бъдем в готовност с други политически организации да отговаряме за едно добро покритие на всички секции.
Аз лично обаче съм обезпокоен как изобщо ще ги намерим тези наблюдатели.
С оглед на пандемията или изобщо?
Да, с оглед на пандемията.
Вчера бяха одобрени парите, които България ще получи от ЕС за справяне с последиците от икономическата криза. Става въпрос за 511 милиона евро. Как смятате, че трябва да бъдат похарчени тези пари?
Очевидно е, че в България правителството, независимо дали парите са от бюджета, дали са от заем, дали са от ЕС, се проваля в това тези пари да стигнат до най-нуждаещите се. Тези пари да стигнат до онези бизнеси, които са фактически в ситуация на принудителен фалит заради мерките и заради общото отдръпване на хората от публичните пространства. И семействата, които трябва да се справят някак си с това някой да гледа децата вкъщи. Тези групи от населението реално не получават достатъчна помощ и това правителство се проваля за пореден път в това отношение. Но когато действителнo сме в ситуация на хуманитарна криза, ние сме на първо място по смъртност в Европа, това е такъв провал на това управление, такава катастрофа, че какво да се чудим, че те не могат да ги доставят на тези, които имат най-голяма нужда от тях.
А морално ли ще бъде според Вас в условия на пандемия и тази година бюджетните чиновници да си разпределят 13-та и 14-та заплата?
Със сигурност няма да бъде морално особено като се има предвид, че бяха увеличени заплатите на много от тях. От друга страна, не е въпросът да бием чиновниците, въпросът е, че правителството не е в състояние да приложи единен стандарт и наистина хората да имат усещането, че всички са подпомогнати. И че правителството не успява да приложи с години такава политика за доходите в администрацията, която наистина да бъде обвързана с някакви резултати, не просто на калпак да се раздават пари, което де факто само влошава положението. Защото ако превърнеш бонусите в начин за поощряване на добра работа, това е средство за реформа, нали. Това е големият провал, дългосрочен. А краткосрочен е, че тези пари се дават сега, при положение че има хора, които ги е страх да отидат да си направят тест, защото нямат 100 лева, не могат да си позволят лекарствата, не могат да си гледат децата и така нататък.
