Хърватия може да изпълни целите на НАТО за разходи за отбрана, без това да става за сметка на социални или други придобивки, заяви днес министър-председателят Андрей Пленкович, предаде агенция ХИНА.
„Като се има предвид нашият икономически растеж, който е сред най-високите в ЕС, смятам, че тези амбиции със сигурност са постижими и не са за сметка на социални или други ползи“, каза той при пристигането си в Брюксел за срещата на върха на лидерите на ЕС.
Вчера лидерите на НАТО се споразумяха за значително по-високи цели по отношение на разходите за отбрана. Очаква се до 2035 г. държавите членки да отделят 5 % от своя БВП за отбрана – 3,5 % за военни разходи и 1,5 % за инфраструктура, обслужваща общото благо.
Пленкович заяви, че Хърватия, независимо от целите на НАТО, вече е планирала да увеличи бюджета си за отбрана до 3% от БВП до 2030 г.
Той заяви, че икономическият растеж позволява увеличаване на инвестициите в отбраната с акцент върху укрепването на индустриалната и технологичната база. За оборудването, което Хърватия не може да произведе в страната и трябва да закупи от чужбина, той подчерта необходимостта да се гарантира, че покупките се извършват на разумни, а не на завишени цени.
Лидерите на ЕС се събраха днес за редовната си среща на върха, като дневният ред включва широк кръг от теми – от геоикономическите предизвикателства и икономическата конкурентоспособност до отбраната, сигурността, Украйна, санкциите срещу Русия, търговията, миграцията и Западните Балкани.
Пленкович заяви, че на предишната среща на върха през март е инициирал дискусия за Западните Балкани, която да се проведе на тази среща.
26-те държави – членки на ЕС, са готови да започнат преговори с Украйна по първия клъстер, но унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да се противопоставя. За подобно решение е необходим консенсус между всички държави членки. Предвид неотстъпчивостта на Орбан в Брюксел се появи идеята „да се проведат“ неофициални преговори с Киев и те да бъдат „формализирани“, след като спорът с Унгария бъде решен.
Друг въпрос, който предизвиква разногласия, е споразумението за отношенията между ЕС и Израел. Около половината от държавите членки подкрепят ревизия заради нарушенията на хуманитарното право в Газа, но консенсус по този въпрос е малко вероятен.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА.)
