Засилващият се недостиг на квалифицирани кадри акцентира на необходимостта от по-тясно сътрудничество между образователната система и индустрията, както и на нуждата от повече инвестиции в умения, отговарящи на изискванията на трудовия пазар, съобщава хърватската агенция ХИНА, цитирайки изследване на Хърватската търговска камара (ХТК).
Резултатите бяха представени на четвъртата конференция EDUkarijera.
Ягода Дивич от ХТК сподели, че 76% от работодателите търсят нови кадри, а 65% изпитват затруднения при намирането на подходящи кандидати. „Проблемът не е само във дефицита на трудова сила, а в липсата на умения, които са нужни на пазара. Затова е важно да се подсилят връзките между образованието и индустрията и да се акцентира на развитието на бъдещите необходими умения.“
Проучването показва, че най-голямо търсене има в областите на производството, търговията, администрацията, логистиката и складирането.
Работодателите потвърдили, че имат най-големи трудности при намирането на квалифицирани, образовани и нискоквалифицирани кадри. Според данните, 72% от работодателите предлагат вътрешно обучение, докато 13% изобщо не инвестират в усъвършенстване на уменията, което затруднява адаптацията към пазара на труда.
Проучването сочи, че чуждестранната работна сила става все по-значима част от местния пазар. В момента 29% от работодателите в Хърватия наемат работници от трети държави, а 8% планират да го направят. Повечето от тях притежават професионални умения (72%), а 24% от работодателите избират и високообразовани чуждестранни кадри. Работодателите посочват, че изучаването на хърватския език е ключово за успешна интеграция.
През последните пет години 41% от хърватите са сменяли работата си поне веднъж, най-често заради незадоволителни заплати, лоши работни отношения, прекомерно натоварване и ограничени възможности за кариерно развитие. Жените по-често посочват лошите отношения в работната среда, докато мъжете се фокусират върху финансовите условия.
Освен това, 43% от хърватите сочат, че недостатъчното заплащане е основнатa пречка за намирането на работа.
Изследването показва и различия в представите за привлекателен работодател. Анкетираните акцентират на сигурността на работното място, адекватните заплати, бонусите и баланса между работа и личен живот, докато работодателите изтъкват работата в екип, възможността за обучение и сигурността като свои предимства.
Данните от проучването установяват, че само 14% от работодателите в Хърватия активно внедряват изкуствен интелект, а 71% планират да го направят в бъдеще.
Панелната дискусия на конференцията заключи, че основното предизвикателство не е технологията сама по себе си, а развитието на умения у служителите за нейното ефективно използване.
Давор Анилчич от CroAI подчерта, че индивидуалните знания на фирмата са най-силното й предимство. „Технологията на изкуствения интелект в днешно време ни позволява да събираме, организираме и търсим информация по нов, по-ефективен начин. Това добавя стойност и повишава ефективността на процесите и обучението в компаниите“, добави той, подчертавайки необходимостта екипите и организациите да бъдат адаптивни и бързи в условията на непрекъснато променяща се технологична среда.
Томислав Шмуц от Института „Руджер Бошкович“ акцентира, че внедряването на изкуствен интелект в здравеопазването не трябва да бъде бързо или безкритично приемане на нови технологии, а изисква изграждане на стабилни основи. „Ефикасното внедряване следва да бъде съобразено с подобряване на опита и резултатите за пациентите, общественото здраве и намаляване на разходите на системата“, заяви той.
(Тази информация е предоставена от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
