На конференция, проведена от Американската търговска камара в Хърватия (AmCham), финансовият министър Марко Приморац изрази оптимизъм, че инфлацията в страната ще бъде контролирана през следващата година. Той посочи, че не се очакват значителни промени в данъчната политика до края на настоящата година, според хърватската агенция ХИНА.
По време на събитието, темата на което беше „Устойчива данъчна система: политика, практика и перспективи“, Приморац акцентира на прогнозите на Европейската комисия относно икономическия напредък и инфлацията в Хърватия.
Вчера Комисията обяви, че хърватската икономика ще отчете ръст от 3,2% през текущата година, последван от увеличение от 3,9% през 2024 г. Инфлацията, след предходните 4%, се очаква да спадне до 3,4% тази година и до 2% догодина, благодарение на намаляването на цените на хранителните стоки и услугите.
Приморац подчерта, че тези прогнози отразяват целите на правителството да постигне по-висок икономически ръст в сравнение със средните стойности за ЕС и еврозоната. Според него, темпът на растежа през тази и следващата година ще бъде три пъти над средния за ЕС.
„Това ще окаже положително влияние върху жизнения стандарт на населението и върху бизнес средата и икономическото развитие. Що се отнася до инфлационния натиск, прогнозите сочат намаляване на инфлацията, което е добър знак“, каза той, добавяйки, че се надява на продължаваща тенденция на понижаване на инфлацията.
На въпрос дали инфлацията ще се счита за окончателно победена, ако достигне 2% до догодина, той отговори: „Смятам, че да, тъй като инфлация около 2% е нормално ниво и не е необходимо да бъде активно потискана“.
Приморац вярва, че икономическият растеж стимулира потреблението, особено когато е подкрепен от нарастващи инвестиции в основния капитал. В Хърватия това е резултат от частни и значителни държавни инвестиции, насочени към подобряване на инфраструктурата и възстановяване след земетресението през януари 2021 г.
Когато растежът се дължи на потреблението, какъвто е случаят в Хърватия, това не само увеличава общото потребление, но и предизвиква инфлационен натиск, добави той.
„Смятаме, че комбинацията от основни икономически показатели в Хърватия, съчетана с намаляване на инфлацията, която се приближава до целевото ниво от 2%, е благоприятна за икономиката на страната“.
Относно данъците, Приморац каза, че данъчната администрация работи по три важни проекта за дигитализация. Първият е създаването на регистър на населението, който ще бъде напълно готов до юни 2026 г. Вторият проект е Fiscalisation 2.0 и разширение на Fiscalisation 1.0. Третият е трансформация на Данъчната администрация чрез дигитализация.
Подобряване на бизнес климата в Хърватия
Андреа Доко Йелушич, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Хърватия, отбеляза, че AmCham, изправена пред инфлацията и нуждата от задържане на квалифицирана работна сила, отново е подготвила предложения за оптимизация на данъчната система. Например, камарата предлага увеличаване на необлагаемата помощ до 970 евро и становища за лимити на вноските за здравно осигуряване, подобни на тези за пенсионното осигуряване.
„В средносрочен план считаме, че е полезно да продължи намаляването на ставките на данъка върху доходите от 30 на 20 процента, след което от 20 на 10 процента“.
Тя подчерта, че членовете на AmCham отчитат много добри условия за бизнес в Хърватия в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. Знаем, че макроекономическата среда е благоприятна, с отличен кредитен рейтинг, и вярваме, че сега е подходящият момент за увеличаване на инвестициите в научни изследвания и развитие, а също и за привличане на допълнителни капитали.
Основните ограничения за бизнеса в Хърватия, добави тя, са недостигът на работна ръка и цената на труда, независимо дали заради данъци, осигуровки или инфлация.
(Тази информация е предоставена от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
