Със зашеметяващия си призив за избори след малко повече от два месеца турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да обърка неподготвената опозиция и да се възползва от надигащите се националистически настроения след операцията си в Сирия, твърдят анализатори.
Ердоган и неговата партия ще бъдат силните фаворити за победа едновременно на президентските и парламентарните избори на 24 юни, но все пак може би поемат риск на фона на влошаващата се икономика.
Изборите са важни, защото след изборите ще влезе в сила ново президентство с изпълнителна власт, за което критиците се притесняват, че ще даде авторитарни правомощия на държавния глава.
И ако спечели нов петгодишен мандат, тогава Ердоган, който вече е на власт като премиер и след това като президент от 15 години, ще може да влезе в третото десетилетие.
„(Ердоган) иска да покаже, че е абсолютен майстор на политическия дневен ред“, каза Дороти Шмид, ръководител на турската програма във Френския институт за международни отношения (IFRI).
Изборите първоначално трябваше да се проведат на 3 ноември 2019 г.
„Ефектът от изненадата е част от неговата тактика да контролира опозицията, както отвътре, така и отвън, като по този начин възстановява равновесието на властта в негова полза“, каза Шмид.
Чист фаворит за победа
Основната опозиционна светска Републиканска народна партия (РНП) още не е посочила своя кандидат за президент, а отцепилата се от националистите формация на бившия министър на вътрешните работи Мерал Акшенер, партията „Добро“, беше създадена едва през октомври.
Прокюрдската Народна демократическа партия (НДП) междувременно беше отслабена от арестите на най-известните й фигури и ще даде приоритет на преминаване на 10-процентния праг за места в парламента.
„Шах и мат“, гласи заглавието в проправителствения дневник „Йени Шафак“ на челната страница днес.
Берк Есен, асистент в катедра „Международни отношения“ в университета „Билкент“ в Анкара, заяви, че времето намалява шансовете на всеки опозиционен съюз, който би могъл да изнерви Ердоган.
„Ердоган вероятно е искал да отиде на избори, преди опозиционните партии да могат да сключат сделка за изборна коалиция“.
Есен каза, че Ердоган е „явният фаворит за победа“, тъй като опозицията не разполага с план за игра и, с изключение на партията на Акшенер, дори не е имала готови кандидати.
Икономически натиск
В Турция се наблюдава прилив на националистически настроения, след като армията оцени високо поемането на контрола над региона Африн в Северна Сирия от кюрдската милиция след операция, наредена от Ердоган.
Неговата имаща корените си в исляма управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще се бори на изборите в съюз с дясната Партия на националистическото движение (ПНД), а реториката на Ердоган стана по-националистична през последните години.
Но начело в ума на Ердоган – доказан изборен боец, спечелил всички избори, откакто ПСР дойде на власт през 2002 г. – икономиката вероятно ще става все по-важна.
Докато растежът в Турция е бил 7.4% през 2017 г., двуцифрената инфлация, големият дефицит по текущата сметка и нуждата от преструктуриране на дълга в най-големите компании биха могли да предсказват неприятности.
„Няма съмнение, че решението е взето в голяма степен заради икономическия натиск и свързаните с това опасения, че популярността на ПСР и Ердоган ще започне да се изплъзва през 2018 и 2019 г.“, каза Антъни Скинър, директор в рисковата консултантска компания Verisk Maplecroft.
Растящо разочарование
От началото на година правителството се задейства на изборен принцип с митинги, организирани от Ердоган или министър-председателя Бинали Йълдъръм, почти всеки уикенд.
И в ситуация, която вече е гневно осъдена от опозицията, изборите ще се проведат в извънредно положение след опита за преврат от юли 2016 г., което се подновява за седми път в сряда.
„Виждам решението като изчислен ход, за който разходите и ползите са внимателно претеглени“, каза Скинър, отбелязвайки, че ПСР има „ефективна“ машина за проучване на общественото мнение.
Но няма да бъде гладко плаване за ПСР в силно поляризирана страна, поляризирана между поддръжници и опоненти на Ердоган.
Президентството с изпълнителна власт беше одобрено на референдума от април 2017 г. с 51,4% от гласовете, въпреки че гласът „да“ се радва на непропорционално благоприятно медийно отразяване.
Това е и първият път, когато Ердоган почувства необходимостта от свикване на предсрочни избори, въпреки че през ноември 2015 г., след като партията загуби мнозинството си, през юни 2015 г. имаше преиграване на зиборите.
„Има избиратели, които Ердоган съблазни в един момент и които може би са се разочаровали поради нарастващия авторитаризъм“, каза Дидие Бийон, заместник-директор на базирания в Париж Институт за международни и стратегически отношения.
„Той може да загуби техния глас“, каза той пред АФП.
