Появата на фон дер Лайен на митинг на ГЕРБ в Пловдив с основание ядосва и тревожи хората, които се чувстват европейци и се надяват на ЕС да тласка България към Европа – като демокрация, култура и манталитет. Прави са и да се чувстват предадени със сигнала, който тя подава като легитимира с присъствието си една корпорация под маската на партия.
Същевременно е важно да се разбира по-добре европейският политически процес и неговите особености:
(1) Фон дер Лайен е у нас не толкова да подкрепи ГЕРБ, колкото да разчита, както на гласовете му в Европарламента, така и на гласа на България в Европейския съвет (на държавните глави на страните-членки), който глас с голяма вероятност ще бъде или номиниран от Борисов или самият Борисов.
(2) Конструкцията на ЕС дава равни права на страните членки и по време на избори България е тази, която също формира характера и състава на бъдещата Еврокомисия. Това не е трета страна или друга държава като САЩ, която да санкционира корупцията у нас. Този тип взаимотношения предопределя пасивността и не особено активната роля на ЕК по отношение на корупцията у нас.
(3) От своето създаване, Европейският парламент и комисия винаги са били доминирани от Европейската Народна Партия, където се е вградил ГЕРБ на Борисов. По тази причина, еврофондовете у нас ги спират за корупция, когато на власт са социалисти – Станишев и Орешарски, но не и Борисов.
(4) Борисов е дарлинг обаче не на ЕНП, а на германската ХДП, която доминира ЕНП. Той бе легитимиран като приемлив за Запада от Меркел във време, когато Германия бурно и мащабно засилваше своята енергийна зависимост от Русия – и не може да се пренебрегва ролята на Кремъл в този процес . В замяна и срещу регулярни еврофондове без контрол, Борисов винаги гласуваше с Меркел и дори е вземал думата да я защитава от критиките на Вишеград.
След Меркел, нейната закрила на ББ се прехвърли към хората в Европа, лансирани от нейния кръг – безличния Вебер (водещ кандидат на ЕНП за шеф на комисията през 2019 г) и компромисната УФДЛ – министъра на отбраната на Меркел, която Макрон предложи вместо Вебер. (Бях на конференция в Берлин, когато се чу новината и колега германец беше въодушевен, че Европа е спасила Германия от нея.)
(5) Една от най-големите заблуди, която носи повсеместни разочарования от ЕС и Европейската комисия е тяхното възприемане като сила над националните държави. На практика обаче, ключовите решения за Европа се вземат от Европейския Съвет – на държавните глави на страните членки – включително номинациите за шеф на Комисията. Не може да не се отбележи, че през 2019 г Орбан отново блокираше различни номинации, но веднага прие Урсула – което обяснява дългата толерантност към неговите безобразия.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
