Не гледах дебата по финансова политика – прекалено обтягат нерви тези дебати.
Макар че Асен Василев е един от малкото политици, които слушам с удоволствие – без непременно да споделям всичките му тези.
Да, той отвори духа от бутилката и сложи логика в тази политика. А именно – че тя трябва да обслужва българите, а не единствено публичните финанси – както правят навякъде по света.
А при неизпълнение на приходите – буфер да са не са пенсиите и социалните плащания, а капиталовата (инвестиционната) програма.
Накратко – за да сме Европа, а не Азия.
Да, може и да се критикува. Моята критика към него е, че липсват съкращенията в надутата държавна администрация – и така увеличените пенсии се финансират най-вече от увеличената осигурителна тежест за МСП.
Но думата ми е за друго – не гледам тези дебати, защото ми е тъжно да гледам нивото на българския елит.
Дори омразната БКП в началото на прехода имаше начело интелектуалец като Александър Лилов, който задаваше някакво ниво на тези след него. А сега народното представителство се равнява по ББ, Пеевски, Копейкин и Тошко. Трагедия.
Всъщност, това е нашата драма – не успяхме да създадем нов широк демократичен елит. А старият комунистически елит като си отиваше – наложи елита на ДС. Сега елитът на ДС си отива и наложи … мутренския елит.
С други думи, кръговратът е пълен – шумкарите от 1944 г днес са мутрите от 2024 г.
Както бе отвърнал Живков на една реплика на турския президент Демирел, че в Турция имало 10% грамотни и 90% неграмотни, а в България било обратно:
“Абе, и у вас, и у нас – управляват 10те процента”.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
