През последните дни се появи информация за това, че Русия е отхвърлила предложение на Тръмп за спиране на войната в Украйна. „Офертата“, направена от приближени на Тръмп, била отлагане на членството на Киев в НАТО за определен период от време срещу прекратяване на огъня – нещо, срещу което руският президент Владимир Путин е категорично против.
Трябва да кажа, че ситуацията се променя драматично“, заяви той на традиционната си годишна пресконференция в края на годината през декември.
А по отношение на отлагането на членството на Украйна в НАТО, той е категоричен: „Какво значение има за нас – днес, утре или след 10 години?“
В Източна Украйна военната машина на Москва напредва постепенно миля по миля през широките открити полета на Донбас, завладявайки села и градове, пише в свой анализ BBC.
Русия набира позиции по-бързо, откакто започна пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г., въпреки спорадичните успехи на Киев с нанасянето на асиметрични удари срещу по-мощния му съсед.
Тъй като инвазията достига края на третата си година, при приблизителна цена от един милион души – убити и ранени, Украйна изглежда губи, отбелязва в свой коментар анализаторът на изданието Пол Адамс.
Междувременно във Вашингтон непредсказуемият Доналд Тръмп, който не е популярен с обичта си към Украйна или нейния лидер, е напът да поеме управлението в Белия дом.
Нещата изглеждат предрешени. Но може ли 2025 наистина да е годината, в която този опустошителен европейски конфликт най-накрая ще приключи – и ако е така, как може да изглежда краят?
„Преговорите са илюзия“
Обещанието на Тръмп да прекрати конфликта в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност е хвалба в типичен негов стил, но то идва от човек, който очевидно е изгубил търпение от войната и скъпата цена, която Америка плаща за нея.
Но новата администрация на САЩ е изправена пред две предизвикателства, според Майкъл Кофман, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир.
Първо, те ще наследят война с много негативна траектория, без достатъчно време за стабилизиране на ситуацията“, заяви Кофман през декември. „Второ, те (администрацията на Тръмп, бел. ред.) ще я наследят без ясен план за постигане на успех.“
Тръмп направи някои податки в свои интервюта за това как възнамерява да подходи към войната.
Пред списание „Тайм“ той заяви, че „категорично“ не е съгласен с решението на администрацията на Байдън през ноември да позволи на Украйна да изстрелва доставени от САЩ ракети с голям обсег по цели в Русия.
„Ние просто ескалираме тази война и ще я влошим“, каза той.
На 8 декември той беше попитан от NBC News дали Украйна трябва да се подготви за по-малка помощ.
„Възможно е“, отвърна тогава той.
Но за всички тези, които се страхуват, че новият лидер на САЩ е склонен да се оттегли от Украйна, той намекна: „Не можете да постигнете споразумение, ако се откажете“.
Истината е, че намеренията на Тръмп далеч не са ясни.
И засега украинските официални представители не са сигурни, че идването на Тръмп на власт непременно означава, че мирните преговори са неизбежни.
Много се говори за преговори, но това е илюзия“, казва Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента Зеленски.
„Интелигентно стратегическо упражнение“ на Зеленски
Въпреки всичките опасения на Киев относно преговорите, докато руските сили продължават неумолимото си настъпление на изток, е ясно, че президентът Зеленски иска да се позиционира като човек, с когото Тръмп може да се договори.
Украинският лидер побърза да поздрави Тръмп за изборната му победа и веднага изпрати свои висши служители да се срещнат с екипа на новоизбрания президент.
С помощта на президента на Франция Еманюел Макрон Зеленски си осигури среща с Тръмп по време на тържественото откриване на ремонтираната катедрала Нотр Дам.
Това, което виждаме сега, е много интелигентно стратегическо упражнение от президента Зеленски“, каза неговият бивш външен министър Дмитро Кулеба пред Съвета за международни отношения на САЩ през декември.
Зеленски, каза той, „сигнализира за конструктивност и готовност да се ангажира с президента Тръмп“.
В същото време, макар и по-невидимо, Кремъл се опитва да изпревари Киев в тази игра.
„Тъй като Тръмп не е обяснил напълно какво има намерение да направи, украинците се опитват да му дадат някои идеи, които той може да представи като свои“, казва Орися Луцевич, ръководител на украинския форум в Chatham House.
„Те знаят как да работят с това его.“
Планът за победа: възможни крайни резултати
Още преди изборите в САЩ имаше признаци, че Зеленски търси начини да акцентира върху привлекателността на Украйна като бъдещ партньор за Тръмп, който не желае да продължи с гаранциите за по-широка европейска сигурност.
Като част от своя „План за победа“, разкрит през октомври, Зеленски предположи, че калените в битки украински войски могат да заменят американските сили в Европа след края на войната с Русия. И той предложи перспективата за съвместни инвестиции за експлоатация на природните ресурси на Украйна, включително уран, графит и литий.
Такива стратегически ресурси, предупреди Зеленски, „ще укрепят Русия или Украйна и демократичния свят“.
Но други елементи от плана за победа на украинския лидер – членството в НАТО и неговият призив за „всеобхватен пакет за неядрено стратегическо възпиране“ – изглежда са срещнали хладна реакция сред съюзниците на Киев.
По-специално членството в НАТО остава пречка, както беше доста преди пълномащабното нахлуване на Русия.
За Киев това е единственият начин да гарантира бъдещото оцеляване на страната срещу хищния руски враг, който се стреми да покори Украйна, коментира BBC.
Но въпреки обявяването през юли миналата година, че Украйна е на „необратим път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, Алиансът е разделен, като САЩ и Германия все още не са склонни да отправят покана.
Президентът Зеленски посочи, че ако предложението за членство бъде разширено за цялата страна, в рамките на международно признатите граници на Украйна, той би бил готов да приеме, че първоначално то ще се прилага само за територия под контрола на Киев.
Това, каза той пред Sky News през ноември, може да сложи край на „горещия етап“ на войната, позволявайки дипломатически процес за решаване на въпроса за окончателните граници на Украйна.
Но, каза той, все още не е направено такова предложение.
Нестабилната позиция на Киев
Ако не НАТО, тогава какво? Предвид възможността за задаващи се водени от Тръмп мирни преговори и Украйна да загуби позиции на бойното поле, международният дебат е изцяло за укрепване на нестабилната позиция на Киев.
„Изключително важно е да имаме силни, правни и практически гаранции“, каза Андрий Йермак, ръководител на кабинета на президента Зеленски, пред украинската обществена телевизия на 12 декември.
Близкото минало на Украйна, каза той, е оставило горчиво наследство. „За съжаление, от нашия опит, всички гаранции, които имахме преди, не доведоха до сигурност.“
Без конкретни механизми, подобни на концепцията за колективна отбрана, въплътена в член 5 от основополагащия договор на НАТО, наблюдателите се опасяват, че няма да има нищо, което да предотврати нова руска атака.
Зеленски разбира, че не може просто да има открито прекратяване на огъня“, казва Орися Луцевич.
„Това трябва да е примирие с гаранции. Би било самоубийство за Зеленски просто да приеме прекратяване на огъня и да няма никакъв отговор как Украйна е защитена.“
В европейските политически форуми експертите търсят начини, по които Европа може да помогне да се поеме тази тежка отговорност.
Идеите включват разполагането на мироопазващи сили в Украйна (предложение, представено за първи път миналия февруари от Макрон) или участието на ръководените от Великобритания Съвместни експедиционни сили, които обединяват сили от осем скандинавски и балтийски страни, плюс Холандия.
„Каква алтернатива може да има? Днес няма алтернативи“, казва Подоляк.
Парчета хартия като меморандума от Будапеща от 1994 г. (за постсъветските граници на Украйна) или споразуменията от Минск от 2014-15 г. (които се стремят да сложат край на войната в Донбас) са безполезни, твърди той, без допълнителната заплаха от военно възпиране.
Васил Данов за ДЕБАТИ: Нереалистични са страховете, че ако Путин прегази Украйна, ще тръгне към нас
„Русия трябва да разбере, че веднага щом започне агресия, ще получи значителен брой удари в отговор“, казва той.
Великобритания, Байдън и ролята на Запада
При липсата на споразумение за дългосрочното бъдеще на Украйна нейните съюзници правят каквото могат, за да укрепят нейната отбрана.
През декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте каза, че се разглежда „всичко“, включително доставката на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, отчасти за защита на разрушената енергийна инфраструктура на страната от подновена вълна от координирани руски ракетни и безпилотни атаки.
Тъй като Украйна продължава да изпитва сериозен недостиг на работна ръка, министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли каза, че правителството може да е готово да изпрати британски войници в Украйна, за да помогне с обучението.
От своя страна, напускащата администрация на Байдън изглежда решена да достави възможно най-много военна помощ на Украйна, въпреки че прогнозите сочат, че може и да не стигне времето да бъде изплатено всичко планирано към този момент.
На 21 декември беше съобщено, че Тръмп ще продължи да предоставя военна помощ на Украйна, но ще поиска членовете на НАТО драстично да увеличат разходите си за отбрана.
Съюзниците на Киев също продължиха да засилват санкциите срещу Москва с надеждата, че руската военновременна икономика, която се оказа упорито устойчива, може най-накрая да се счупи.
Има дълбоко разочарование за това, че санкциите не успяха да разбият руската икономика безвъзвратно“, каза пред BBC източник от Конгреса на САЩ, пожелал анонимност.
След множеството санкции (петнадесет само от ЕС) правителствените служители станаха предпазливи при прогнозирането на тяхното успешно въздействие.
Но последните показатели са все по-тревожни за Кремъл. С лихвени проценти от 23%, инфлация над 9%, падаща рубла и растеж, който се очаква да се забави драматично през 2025 г., напрежението върху руската икономика рядко е изглеждало по-остро.
Путин обаче показва пренебрежение по тази тема.
„Санкциите имат ефект“, каза той по време на пресконференцията си в края на годината, „но те не са от ключово значение“.
Наред със зашеметяващите загуби на Русия на бойното поле – западни служители изчисляват, че Москва губи средно по 1500 души, убити и ранени, всеки ден – цената на тази война все още може да накара Путин да седне на масата за преговори.
Но колко повече територия ще загуби Украйна – и колко повече хора ще бъдат убити – до момента, в който се стигне до тази точка?
