На 4 септември 2025 г. старши комисар Николай Кожухаров, директор на полицията в Русе, беше жестоко пребит, след като направил забележка на младежи, които се движили рисково по пътя с тротинетки. Те правили дрифтове с електрическите возила и застрашавали пътната сигурност.
Вместо да бъдат респектирани от Кожухаров, младежите се нахъсали и го пребили жестоко. В резултат той се намира в изключително тежко състояние в болницата.
Събитието предизвика силен отзвук и шок сред обществеността в града.
Кметът на Русе Пенчо Милков изрази гнева си във Facebook, заявявайки, че посегателството срещу Кожухаров е нападение срещу целия град.
Милков подчерта, че шефът на полицията е един от най-активните в борбата срещу агресията сред младежите и настоя за бързо задържане и сурово наказание на извършителите.
Но това събитие не е с „регионален“ ефект. Грубата агресия срещу представител на реда идва на фона на няколко поредни тежки пътно-транспортни произшествия в страната, които шокираха обществото с изключителната им дързост.
Поредният инцидент показва, че каквито и мерки да взима държавата, това не води до необходимия резултат и водачите масово се качват зад волана без усещане за това, че носят отговорност освен за себе си, но и за останалите.
Пребиването на началника на полицията в Русе е тревожен сигнал за състоянието на обществената сигурност и показва колко важна е подкрепата за органите на реда.
Случилото се в Русе е предупреждение, че пътищата, като една по-безопасна среда, изисква общо усилие, но и решителни действия за справяне с агресията и насилието във всички нейни форми.
По закон служителите на МВР са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона при противоправни посегателства срещу тях. Освен това държавата трябва да гарантира, че полицията е добре обучена и оборудвана да действа професионално, както и да прилага стриктен контрол в изпълнението на задълженията си, за да се избегнат злоупотреби.
Очевидно е обаче, че тези фундаменти у нас са нарушени. Първото нещо, което новото правителство направи, е да увеличи заплатите на полицаите – без за това да има обосновка.
Срещу това, всички ние, които осигуряваме заплатите, очакваме крайният продукт – сигурността, и в частност тази на пътя, да бъде подобрен. Вместо това виждаме, че органите на реда освен, че се провалят в тази си задача, но и биват бити от тези, които трябва да контролират.
Доста уязвими и нерентабилни излизат на обществото тези контролни органи. Вместо да бъдат гарант за това, че пътните инциденти ще намаляват, а сигурността сред обществото ще се подобряват все повече, те са големият отсъстващ. Защо се е наложило началникът на полицията да излиза и да прави забележка, вместо да бъде повикан полицейски патрул, който да извърши всички легитимни процедури, за да озапти буйните и необуздани младежи? Защо отново институциите ще тичат да решават проблема, след като той вече се е случил?
Случаят с бития полицейски шеф показва, че липсата на респект не само към органите на реда, но и към хората около нас, е на нулеви, ако не и – минусови нива. Отговорността тук е на цялата държава, обществото и семейството, в частност. Като цяло обаче сигурността на пътя е приоритет на държавата, която години наред показва неспособност да реши този проблем. Проблем, в който главните действащи лица са децата – от жертви, те вече започват да се превръщат и в палачи.
