Съвместните военни учения на Русия и Беларус „Запад-2025“, провеждани на полигон „Борисов“ в Беларус, бяха представени като защитна реакция на въображаема западна инвазия, и в частност – НАТО. Терминът „Запад“ се използва в Русия за военни учения, фокусирани върху западния театър на действията.
Въпреки това демонстрацията на военна мощ, наблюдавана по време на рядка визита на западни медии в авторитарната държава, предизвика безпокойство в европейските столици на фона на нарастващо регионално напрежение и опасения, че Москва изпробва отбраната на НАТО, след като руски дронове навлязоха в Полша и Румъния миналата седмица.
Ученията, според нас, са безпрецедентно открити. Ние не представляваме заплаха за никого и сме за изграждане на конструктивен и прагматичен диалог“, заяви след ученията пред журналисти Валерий Ревенко, високопоставен беларуски военен.
Той добави, че ученията, които трябваше да приключат във вторник, са били намалени, за да се подчертае техният защитен характер, и се провеждат по-далеч от границите на НАТО, отколкото първоначално е планирано,
в опит да се намалят напреженията в Източна Европа.
Все пак западните столици ще наблюдават внимателно, като имат предвид, че „Запад-2021“ позволи на Владимир Путин да премести големи формирования от войски и техника на запад – много от които, месеци по-късно, участваха в инвазията в Украйна, включително от беларуска територия.
Ученията също така подчертаха нарастващото разделение между Европа и Вашингтон по въпросите на подхода към Кремъл.
В изненадваща визита двама американски военни представители присъстваха на военните игри в понеделник –
първата известна визита на американски представители на руски военни учения от години.
Ще ви предоставим най-добрите места за наблюдение“, каза беларуският министър на отбраната Виктор Хренин на един от двамата аташета, Брайън Шоуп, преди ученията, като дори заяви, че тази визита е била неочаквана.
Американските представители, които отказаха да разговарят с представител на The Guardian, се открояваха сред военни представители от традиционните съюзници на Русия – авторитарни държави в Африка, както и Китай, Мианмар и други.
Но тяхното присъствие, което бързо бе отразено от руски и беларуски държавни медии, за да се внуши глобално значение на ученията, вероятно ще засили европейските опасения, че Доналд Тръмп не е склонен да заеме твърда позиция спрямо Москва или да изолира още повече руския лидер.
На фона на тази несигурност относно решимостта на Вашингтон, Полша отговори на ученията, като разположи до 40 000 войници по границата с Беларус, докато европейските съюзници изпратиха допълнителни изтребители за патрулиране срещу възможни руски дронове.
Варшава също затвори границата с Беларус за неопределен период, нанасяйки болезнен икономически удар на Александър Лукашенко, който разчита на маршрута за транзит на китайски и руски стоки. Мярката предизвика гняв в Москва, която обеща ответни действия.
Руският кабинет публично ни помоли да преосмислим. Е, ние бихме искали руският кабинет да преосмисли изпращането на подпалвачи и дронове в Полша“, заяви полският външен министър Радослав Сикорски в интервю за The Guardian в Киев.
Ученията „Запад-2025“ са в значително по-малък мащаб от „Запад-2021„, което включваше до 200 000 руски военнослужещи и се смята за един от тестовете за пълномащабната инвазия в Украйна.
Според беларуското министерство на отбраната около 1 000 руски войници участваха заедно с 7 000 беларуски – ясна илюстрация на недостига на руска военна сила след тежките загуби в Украйна.
В понеделник на полигона се виждаха само няколко руски войници.
Конрад Музика, военен анализатор в Полша, каза, че е трудно да се правят категорични изводи от тазгодишните учения „Запад“, тъй като Беларус и Русия са предоставили по-малко информация от обичайното.
„Един сценарий е, че Русия наистина няма време да проведе пълноценни учения тази година, с оглед на факта, че повечето от силите ѝ са ангажирани в Украйна„, каза Музика.
Но той добави, че друго обяснение може да бъде, че страните искат да „замъглят какво се случва в Беларус и какви сценарии упражняват„.
Беларус е ключов съюзник на Русия по време на инвазията в Украйна, като предоставя своята територия като стартова точка за първоначалното настъпление на Москва от север през февруари 2022 г. и снабдява руската армия с облекло, екипировка и снаряжение.
Лукашенко обаче се е съпротивлявал на натиска от Кремъл
да изпрати свои войски в конфликта – стъпка, която би била дълбоко непопулярна както за армията, така и за населението.
Въпреки това беларуската армия става все по-тясно обвързана с руската.
Путин заплаши да удари „центрове за вземане на решения в Киев“ с новата ракета „Орешник“
Широкообхватен договор за сигурност, подписан през декември 2024 г., допълнително засили тази интеграция и постави Минск под руска ядрена защита. Лукашенко обяви, че тази година в Беларус ще бъдат разположени руските балистични ракети с среден обсег „Орешник“.
Може да се каже, че беларуските въоръжени сили са продължение на западния военен окръг на Русия и това няма да е далеч от истината. Те си сътрудничат на всички нива – тактически, оперативен, стратегически. Беларус е по същество напреднала логистична база за руските сили“, каза Музика.
Военни анализатори предупреждават, че е малко вероятно Беларус някога да участва пряко в бойни действия в Украйна или че Москва ще използва територията му за ново настъпление.
„Украйна силно е укрепила и минирала всички възможни пътища за инвазия от Беларус“, казва Александър Алесин, военен анализатор в Минск.
„Елементът на изненада е изчезнал. Междувременно руските резерви са изтеглени“, добавя Алесин.
За Лукашенко ученията идват в деликатен момент.
Добре практикувал умението да се позиционира между Москва и Запада, бруталният му натиск върху инакомислещите след фалшифицираните избори през 2020 г. го остави в изолация в Европа и го изтласка във все по-васална връзка с Русия.
Усещайки политическа възможност, той в последните месеци направи нови опити за сближаване с администрацията на Тръмп, представяйки се като ключов канал между Вашингтон и Москва за прекратяване на войната в Украйна.
Миналата седмица тези усилия изглежда дадоха резултат, когато Беларус получи ограничено облекчаване на американските санкции за националната авиокомпания, след като Лукашенко нареди освобождаването на над 50 затворници, сред които и британско-беларуска жена.
Докато Лукашенко обявява малки победи на международната сцена, малко от беларусите изглеждаха заинтересовани от спектакъла на ученията в страната.
В Борисов, града, най-близо до полигона, жителите казаха, че обръщат малко внимание на ученията, като вместо това изразяват надежда страната да бъде запазена от пряко участие във войната в Украйна.
Откакто масовото потискане на инакомислещите започна, малко беларуси смеят да говорят открито с чуждестранни журналисти. Все пак зад страха се прокрадват проблясъци на гняв и разочарование от задълбочаващата се изолация на страната.
Татяна, библиотекарка в Борисов, съжалява, че след изборния натиск и наложените западни санкции, сътрудничеството с европейските партньори е прекратено, а рафтовете с чужди книги са се изчерпали. На тяхно място са дошли доставки на руски и китайски заглавия – от двете страни, които помагат на режима на Лукашенко да оцелее.
„Просто се надявам нещата да се върнат към нормалното,“ казва тя. „Искаме отново да имаме диалог със Запада.“
Текстът е публикуван в The Guardian, заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
