Конфликтът в Судан продължава вече повече от две години, причинявайки най-голямата хуманитарна криза с масово вътрешно разселване, и не се предвиждат оптимистични решения. Напротив, последните събития на фронта повдигат тревога за възможното разделяне на страната между редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП). Допълнително, засилената употреба на дронове показва нова тактика в съвременните войни, променяща конфликта.
Международната общност сякаш игнорира Судан, ангажирана с конфликти в Украйна и Близкия изток, независимо от опити за финансиране като тази в Лондон миналия месец.
Конфликтът, който започна на 15 април 2023 г., продължава без признаци за разрешение, коментира Франс прес.
Тревожните загуби са значителни: поне 28 хиляди убити, а реалният брой вероятно е много по-висок (оценките от миналата година сочат 150 хиляди – бел. ред.); над 14 милиона души (около 30% от населението на Судан – бел. ред.) са принудени да напуснат домовете си, а в множество региони има масов глад, според Асошиейтед прес.
Редовната армия, която сражава с паравоенните СБП, обяви преди месец, че е завзела изцяло столицата Хартум. Това се случи в резултат на методичния напредък на въоръжените сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан, за когото АП наскоро съобщи. Успехът укрепи контрола над източния бряг на река Нил.
СБП обаче не планират да се предават. Под ръководството на Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети – бивш заместник на Бурхан, който по-късно се обърна срещу него – паравоенните запазват контрол над части от Судан и имат съюзници. Символично, на втората годишнина от началото на конфликта те обявиха създаването на паралелно правителство.
Допълнително, СБП се опитват да завладеят Ел Фашер – последния важен град в обширната област Дарфур, който все още не е под техен контрол, отбелязва Би Би Си. Успехът в тази акция би укрепил влиянието им в западната част на Судан.
Това поражда опасения от фактическо разделение на страната. Сравненията с други африкански държави, особено с Либия, са неизменни. Въпреки наличието на условия – многофракционността и външната намеса, съществуват уникални местни особености.
АП подчертава, че завземането на Хартум от редовната армия сигнализира нова етап в конфликта, делейки страната на зони, контролирани от различни военни формирования и СБП. Паравоенните се стремят Судан да стане „светска, демократична и децентрализирана държава“ с „доброволна интеграция на територии и общности“ – послание към многобройните судански групи, желаещи автономия от Хартум.
Няколко години преди това, Бурхан и Хемети бяха съюзници, в опита си да спрат прехода на страната към гражданско управление след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал Башир през 2019 г., но след това конфликтът претърпя насилие за власт между тях.
Междувременно, растящата употреба на дронове от страна на СБП маркира важен момент в конфликта, съобщават експерти пред АФП.
Те атакуваха целенасочено Порт Судан. Този пристанищен град, разположен на стотици километри от фронта, е основен вход за хуманитарна помощ и временно местоположение на правителството, подкрепяно от армията.
Атаките срещу Порт Судан носят както символично значение, илюстрирайки уязвимостта на въоръжените сили, така и практически последици, затруднявайки ресурсите им. Дроновете, насочвани от СБП, засякоха последното функциониращо летище в страната, повредиха електрическа централа и запалиха склад за гориво и военна база.
„Използването на дронове и леки оръжия позволява на СБП да нападат райони, където техните сили не успяха да влязат“, отбелязва изследователят Майкъл Джоунс от Кралския институт на обединените служби пред Франс прес. Той добавя, че „ударите по области, считани за безопасни, дори в централата на (формираното от военните) правителство, отслабват армията като политически играч, представяща се за стабилен осигурител на спокойствието за суданците“.
Тези дронови нападения са „сигнал, че конфликтът продължава“ и след завземането на Хартум, заключава Хамед Халафала, судански изследовател от Института за близкоизточна политика „Тахрир“. Той предвижда, че е „малко вероятно“ СБП да успеят да възвърнат контрола над Хартум или да завладеят основното пристанище на североизток, но добавя, че безпилотниците „създават климат на несигурност в градове като Порт Судан“.
Институтът за изследване на войната заяви, че атаките на СБП срещу Порт Судан с дронове целят да усложнят логистиката на редовната армия. Това подкопава способността на въоръжените сили да действат в Западен Судан и практически установява разделението на страната, според мозъчния тръст от Вашингтон.
Според бивш судански генерал, цитиран от АФП, СБП използват два основни типа дронове с експлозиви. Първият са самоделни безпилотни летателни апарати с 120-милиметрови боеприпаси, насочващи се към целите, за да се взривят. Вторият тип, китайски (модел CH95), може да носи управляеми ракети.
Географските условия на Судан – третата по големина страна в Африка, с обширни пустинни площи, също благоприятстват дроновите атаки: страната се простира на 1250 километра от север на юг и 1390 километра от запад на изток.
Тенденцията за употреба на дронове съвпада с растящата регионална тенденция.
Към момента ситуацията за бързо прекратяване на огъня и започване на сериозни преговори изглежда неясна. Нито една от страните не изглежда готова да направи компромис, а международната общност остава фокусирана върху други конфликти. Ключов момент ще бъде ситуацията на терен, която за сега изглежда допринася за фактическото разделение на страната.
Тази перспектива буди сериозни опасения, особено на фона на историческите събития, довели до отделянето на Южен Судан през 2011 г., който стана най-новата държава в света, само за да попадне в дълбоки вътрешни конфликти.
