Имa големи разлики между краткосрочните и дългосрочните нужди от труд както от гледна точка на профила на работниците, така и в тяхното регионално разпределение, като работодателите в София
очакват сериозен недостиг на работници в следващите 3-5 години,
с основната нужда от разширяване на заетостта в търговията, туризма, икономиката и педагогиката.
В общи линии, работодателите очакват висок икономически растеж и възможности за разширяване на бизнесите в средносрочен план.
Очаква се търсенето на 243 хиляди специалисти с висше образование и 245 хиляди души със средно образование.
С други думи, недостигът на кадри очакван в следващите 3-5 години е около половин милион души.
В търговията, туризма и транспорта се очаква недостиг от 194 хиляди души.
Това отразява сериозния дефицит на работна ръка в хотелите и ресторантите и експанзията на модерната търговия и все по-важното място на логистиката.
Сериозни очаквания за нужда от работници съществуват и в индустрията
(68 хил.), както и строителството (46 хил.), както и групираните заедно сектори на държавното управление, здравеопазване, образование и социална работа (73 хил.) Последните отразяват значителната нужда от висшисти,
докато в индустрията превес в съотношение около две към едно имат хората със средно образование, а в строителството има баланс.
По отношение на специалистите със средно образование работодателите посочват най-сериозна нужда за професионалисти в областта на „търговия на едро и дребно“ (26 хил. души), „хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ (15 хил.), „строителство“ (14 хил.).
Интересното разпределение се вижда при висшистите, където на първо място е
„Икономика“, с 14 хил. очаквани допълнителни работни места, като половината са в търговията, транспорта и туризма.
На второ място са педагозите – с потенциал за допълнителни 14 хиляди служители, както и ИТ специалистите (14 хил.) и специалистите по туризма (11 хил.).
Подозира се значителен дефицит на завършили „медицина“ и медицински сестри, които взети заедно са почти 16 хиляди работни места.
Насочването на търсенето на работници е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 213 хиляди работници, предимно висшисти.
Далеч назад на второ място е Варна, с оценена потребност от допълнителни 34 хиляди работници, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди.
В повечето области с големи регионални пазари на труда (извън София) има превес на очакваното търсене на работници със средно образование.
Дългосрочните прогнози са важни за обща насока на политиките на пазара на труда и в образованието и отразяват очакванията на работодателите за бъдещето.
Дори и да се окаже, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, недостигът няма решение в момента.
Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с ограничен достъп до пазара на труда буксуват, а страната далеч не е сред най-привлекателните за чуждестранни работници.
Именно тези три посоки изглеждат и най-очевидните за работа в посока поне частично облекчаване на очакваните дефицити.
