През 2023 година турските сериали са изнесени в 170 държави и достигат оборот от 600 милиона долара. През 2024 успехът е още по-голям. Те са не само експортен хит, но и огледало за развитията в днешна Турция.
Около 60 жени, мъже и деца са се струпали пред широкото мраморно стълбище на хотел „Пера палас“ в Истанбул, построен в стил ар нуво, и са вперили поглед в почти 130-годишния електрически асансьор с клетка, който превозва гостите надолу и нагоре. „Откакто се излъчва сериалът, имаме посетители от цял свят. Много от тях идват, за да видят великолепното място, на което е сниман филмът, както и за да се потопят в историята“, казва посрещачът на групата.
Сериалът, за който той говори, е „Полунощ в Пера палас“ – по едноименната книга на американския автор Чарлз Кинг. Действието се развива в хотела, открит през 1895 година, в който са гостували световноизвестни личности като Агата Кристи, Алфред Хичкок, Грета Гарбо и Ърнест Хемингуей. Сериалът е достъпен в стрийминг платформата „Нетфликс“ от март 2022 година.
Продажби в над 170 държави
От около 2005 година насам турските сериали изживяват бум. По данни на турския Съюз на износителите на услуги годишно те се продават в 170 държави. Само през 2023 година оборотът е бил за около 600 милиона долара, а за 2024 година очакванията са той да надхвърли сумата от един милиард долара. Според турския министър на търговията Йомер Болат 800 милиона зрители по света гледат турски сериали.
Историята на успеха започва с драми като „Перла“, „1001 нощ“, „Езел“, „Великолепният век“ и „Черни пари и любов“. Сред първите клиенти са Казахстан и Азербайджан, следвани от редица страни от арабския свят, Латинска Америка, Балканите, Русия и Европа.
Според аналитичната компания Parrot Analytics, която измерва глобалното развитие на развлекателната индустрия, търсенето на турски сериали е нараснало със 184% между 2000 и 2023 година.
От любовни истории до обществена критика
Според турския орган за медиен надзор RTÜK всеки ден хората в страната гледат средно около четири часа телевизия, повечето от които са сериали в най-гледаното време. Повече от 70% от всички домакинства са абонирани за стрийминг услуги. А изборът е голям: от любовни истории и комедии до исторически и социални драми. Само че колкото по-откровени и критични са сериалите, толкова по-често те попадат в полезрението на турската съдебна система.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган не крие, че не цени тези продукции. Ердоган дори е определял някои от тях като заплаха за националната сигурност и ги е критикувал като ислямофобски, припомня политологът Хаки Тас от Института за глобални и регионални изследвания „Лайбниц“ в Хамбург. В Туция дори са налагани наказания за това.
Преди година ДВ информира за забраната за излъчване и глобата, наложена на сериала „Алени пъпки“, който разглежда дълбокото разделение между светските и религиозните групи. След успешното му стартиране в края на 2023 проправителствени групи се нахвърлиха срещу него, защото филмът уж накърнявал религиозни чувства на турците. На телевизията, по която вървеше сериалът, ѝ беше наложена двуседмична забрана да излъчва и 275 000 евро глоба.
Напоследък турските власти следят и агенциите, с които работят артистите. Над двайсет от тях се разследват за предполагаеми тайни договорки и картелни престъпления.
Повече от бизнес
Отношението на турското правителство към сериалите обаче е двойствено: то ги използва и като пропагандна платформа, от която може да влияе на нагласите в обществото и да разпространява собствената си идеология.
Докато частните продукции са подложени на все по-голям натиск, държавата инвестира масирано в собствени телевизионни продукции. Всяка година държавната телевизия TRT поръчва множество сериали, които предават историята и „ценностите на турската нация“ от ислямско-консервативна гледна точка. Пример за това е „Възкръсналият Ертугрул“: сериалът разказва за живота на древнотурския племенен водач Ертугрул през XIII век.
Държавните продукции се използват и за очерняне на критиците или за представянето им в негативна светлина. Един от най-ярките примери за това е продукцията на TRT „Метаморфоза“, в която предприемачът и правозащитник Осман Кавала, който е бил в затвора в продължение на осем години, е представен като враг на държавата.
Според политолога Хаки Тас турското правителство се опитва да наложи на обществото начин на живот в стила на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Сериалите, които се отклоняват от тази норма, трябва да бъдат заглушавани чрез мерки, наказания и натиск.
Същевременно през последните години сериалите са се превърнали в своеобразен израз на социална критика. Посланията са скрити в героите и действията. След успеха на опозицията на местните избори преди година тази тенденция става още по-видна, отбелязва още Тас.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
