Начало Новини Туристи, бягащи от горещините, търсят прохладни ваканции в Северна Европа

Туристи, бягащи от горещините, търсят прохладни ваканции в Северна Европа

59
Туристи, бягащи от горещините, търсят прохладни ваканции в Северна Европа

Тя идва от Меката на туризма, но пътува в обратната посока – Кати, жител на Тенерифе, е един от онези непрекъснато увеличаващи се туристи, които бягат от горещата вълна за прохладна ваканция в Северна Европа, пише Франс прес.

Кацнали на самия „връх“ на континента, страни като Норвегия и Швеция сега се опитват да привлекат посетители в техните умерени географски ширини, за „готина ваканция“.

Защо да напуснете Канарските острови по средата на летния сезон? „Е, за да избягаме от жегата“, отговаря испанката Кати Падила, „избягала“ с трима приятели.

„А Норвегия е във фокуса ни от дълго време заради своите зелени пейзажи, планини, лед“, добавя турист, срещнат на височините на „тролския път“ (la Route des Trolls), емблематичен маршрут, който се извива по планината към фиордите.

През 2023 година броят на нощувките на чужденци се е увеличил с 22 на сто в Норвегия, което е рекорд през август, и с 11 на сто в Швеция, според данни на официалната статистика. Увеличение, предизвикано от края на здравните ограничения през 2022 година и от поевтиняване на скандинавските валути.

Според проучване, проведено в Германия за официалния уебсайт на Швеция за туризъм и информация „Визит Суидън“ (Visit Sweden), двама от всеки пет души планират да променят навиците си за пътуване поради жегата в Южна Европа. Най-често чрез избор на други периоди през годината, но и чрез избор на нови дестинации.

„Охлаждането не е свързано само с времето“, обяснява Сузан Андерсон, главен изпълнителен директор на държавната маркетингова компания „Визит Суидън“. „Пътува се до места, където времето е по-хладно, но които също са хубави, защото имат по-малко хора“.

Излезте от пренаселените средиземноморски плажове и пещта, която доведе до частичното затваряне на Акропола в Атина през юни и предизвика горски пожари на други места.

Мнозина днес предпочитат да се потопят в езеро или фиорд или да напълнят дробовете си с чист въздух по време на планинска екскурзия в усещане за относителна изолация.

Току-що слязла от лайнер, хвърлил котва на дъното на величествения фиорд Гейрангер, обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО, Пам, английска туристка от Личфийлд, признава, че е сложила дъждобран и вълнени дрехи в куфара си, както са я посъветвали да направи.

„Вчера не мислех, че ще стоя там със сандали, тениска и дори шорти. Прекрасно е“, каза тя на ярката слънчева светлина. „Но не е толкова горещо, че да не можем да се разхождаме“.

„Не се интересувам просто да седя на шезлонг, да чета книга, да ставам само да хапна нещо и да се връщам. Предпочитам да посещавам места, да откривам историята им, просто да се възхищавам на красиви места“, обяснява Пам.

Според експертите на ООН по климата (Междуправителствен панел по изменението на климата – IPCC) е „почти сигурно“, че честотата и интензивността на екстремните горещини и продължителността на горещите вълни са се увеличили от 1950 година насам и ще продължат да го правят с глобалното затопляне.

До 2050 година в Европа около половината от населението може да бъде изложено през лятото на висок или много висок риск от топлинен стрес, а броят на смъртните случаи, свързани с топлинен стрес, може да се удвои или дори утрои с глобално затопляне при повишаване на температурите между 1,5-3 градуса по Целзий.

„Испания и Гърция – не“, казва 74-годишен френски пенсионер, докато напуска автобуса в село Гейрангер.

На въпрос защо е избрал именно Норвегия, той отговаря: „Защото климатът е много по-приятен и има дестинации, на които няма да отида или поне не през пролетно-летния сезон, тъй като там е много горещо“. 

Столицата на финландската провинция Лапландия – Рованиеми, разположена отвъд Арктическия кръг, също регистрира 29 на сто скок на нощувките за миналата година.

„Тази тенденция започна преди години, но се засили с болезнено горещите лета в Южна и Централна Европа“, потвърди Сана Каркайнен, от Института за здраве и социални грижи в Хелзинки (THL), отговаряща за насърчаването на туризма в района.

„Това, което ни притеснява най-много, разбира се, е, че има твърде много хора по едно и също време“, подчертава Ян Уве Тригестад, дългогодишен бивш кмет на норвежкото село Хелесилт, община Странда, където акостира внушителен туристически лайнер, способен да превози 6000 пътници и 2000 човека екипаж.

„Това малко селце. В Хелесилт има между 280 и 300 жители през зимата. Очевидно създава малък културен шок, когато внезапно се появи малък град, според европейските стандарти. (…) Но ние се адаптираме“, посочва норвежецът.