Бившият американски президент Доналд Тръмп и кандидат за “още от същото” се похвали с конкретен пример за крайно срамното си поведение спрямо съюзниците на САЩ и отговорностите на най-мощната демокрация за противодействието срещу руската заплаха. Разказа, че в качеството си на президент заявил на лидер на съюзническа държава, че би поощрил Русия да прави каквото си иска, щом съюзниците не плащат достатъчно за отбраната си.
При подобни скандални изказвания неговите адвокати в страната и по света, вкл. у нас, го оправдават обикновено с твърдения, че думите му били извадени от контекста или дори са изкривени. Този път той сам пожела да демонстрира повече от ясно в синтезиран вид онова, в което е подозиран от години: престъпна безотговорност към ролята на САЩ като сдържаща сила по отношение на най-голямата заплаха за световния мир и международните закони. Изтъкна, че не би защитил съюзниците си, които не се съобразяват с изискването за повишени военни разходи. Точка.
Тук няма място за тълкувания дали е “искал да каже точно това”. Единственият коментар, който ми идва на ум, е че този продукт на “консерватизма” по нищо не се различава от самия Путлер по своята менталност. Различен е не самият той, а обстоятелствата, при които вирее: все пак може да бъде спрян от здраво мислещите му сънародници.
Признавам, че не мога да си представя как ще извъртят неговата откровено хулиганска проява и ще я представят с обратен знак. Въпросът ми е към онези, които при цялата яснота на пагубното му отношение към усмиряването на кремълския злодей, когото поощрява, биха могли да представят хвалбата му като импулс, способен да даде тласък на мира в Украйна и в света изобщо.
*Текстът е публикуван в блога на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
