Срещата в Аляска между Тръмп и Путин не се оказа решаваща за войната в Украйна, но може да се окаже решаваща за уважението към свободата и демокрацията по света.
Това уважение определено се стопява и гротескното събитие в Анкъридж засилва стремглаво този процес. Накратко – свободната демокрация постла червения килим пред една от основните инкарнации на автократизма, агресивния национализъм и мракобесието по света. Ръкува се и се потупва по рамото с Путин. И на всичкото отгоре не постигна нищо в замяна.
Забележителните детайли на гротеската
Такава среща би била оправдана, ако на нея беше постигнато трайно примирие, което да отвори вратата за устойчиво и мирно решение. Нищо такова не беше постигнато и дори думата „примирие“ не беше спомената в „пресконференцията“ на двамата лидери. От тази гледна точка срещата изпълни една функция – да легитимира Путин още преди той да се е отказал от войната си.
Червеният килим беше придружен и с дружеско, топло отношение от страна на Тръмп. Когато опонентът ти води незаконна агресивна война и е обвиняван в тежки международноправни престъпления, тази „топлота“ е абсурдна.
На „пресконференцията“ пръв говори Путин, който не каза нищо по същество за войната в Украйна, освен че „корените“ ѝ трябва да бъдат отстранени. А коренът всъщност е суверенната украинска държава според него. За сметка на това Путин погали ухото на Тръмп, като му каза, че войната е нямало да започне, ако той е бил американски президент през 2022 година. И лидерът на свободния свят се зарадва като дете на това нелепо и дори вероятно подигравателно съобщение. А Путин продължи с фалшивите ласкателства, като му каза, че е спечелил изборите през 2020 година, което постигна същия детински ефект.
В цялостното поведение на руската делегация в Аляска имаше подигравка и тролене. Лавров пристигна с пуловер с надпис СССР, Путин правеше гримаси на журналистите и не допусна въпроси от тях, а половината от думите на пресконференцията му бяха за руското минало на Аляска.
По-куриозно беше обаче поведението на Тръмп. Той не постигна нищо, но в замяна на това направи отстъпка. Преди срещата позицията му беше, че ако не се стигне до примирие, САЩ ще наложат тежки санкции на Русия, най-вече чрез тарифи срещу държави, които купуват руски нефт. След срещата Тръмп обяви, че отлага налагането на такива санкции с нови три седмици, защото срещата е била „много позитивна“. Новото отлагане идва на фона на отлагането на тези санкции от вече около шест месеца: междувременно Тръмп въведе тарифи срещу кого ли не, но не и такива, които биха стреснали Русия. Единственото изключение от това правило бяха 25-процентните мита срещу Индия отпреди десетина дни, но основният купувач на руски нефт – Китай – засега остава незасегнат.
Накрая Тръмп призова Зеленски и Украйна да приемат сделка с Русия, защото „тя е много силна“. Каква да е тази сделка не стана дума. По изтекла информация Путин иска целия Донбас в замяна на примирие, след което да започнат преговори за „корените“ на войната. Не бяха договорени нито гаранции за суверенитета на Украйна, нито правото ѝ да е член на ЕС, нито правото ѝ свободно да си избира управление.
За капак Путин поучаваше Тръмп как да се провеждат демократични избори и Тръмп обеща в интервю за Fox след срещата да прави електорални реформи, защото и мъдрият Путин му дал подобни съвети (да се премахне гласуването по пощата).
Украйна, Тръмп и американското обществено мнение
Цялата тази гротеска повдига отново въпроса за целите на Тръмп по отношение на войната в Украйна. Всички вече са убедени, че той не бърза да спре войната по достоен за Украйна начин. Ако това беше неговата цел, досега щеше да приложи своите козове – засилване на помощта за нападнатата страна плюс санкции за подкрепящите Русия. При такива козове и със задъхваща се икономика Путин сам би молил за преговори. Но това не се случи шест месеца и продължава да не се случва.
Друга цел на Тръмп би била САЩ да се дистанцират от конфликта в Украйна без това да носи загуба на подкрепа за Тръмп във вътрешен план. Тази цел отчасти е постигната, защото Тръмп прехвърли на Европа финансовата тежест за помощта за Украйна и фактически осигури повече от половин година, в която Путин да опитва да завладява повече територии. Но във вътрешен план в САЩ подкрепата за Украйна сред хората расте. Последни изследвания (на истинския Галъп) показват, че Зеленски е втората най-позитивно приемана политическа фигура в САЩ след папата: 52 процента го възприемат благоприятно срещу 34 на сто неблагоприятно. За сравнение Тръмп е на 41 процента позитивно срещу 57 на сто негативно отношение, докато на дъното е Илон Мъск с 33/61. Според „Пю Рисърч“, подкрепата за помощ за Украйна (финансова и военна) расте през последните месеци дори сред републиканците. Нараства и неодобрението на действията на администрацията на Тръмп по отношение на Украйна. Това означава, че най-сериозното ограничение за Тръмп си остава американското обществено мнение. То вероятно ще принуди републиканците в Конгреса да приемат законодателство, което налага нови санкции върху Русия и партньорите ѝ, ако Тръмп не се сдобие с някакъв реален компромис от страна на Путин и Русия в близките десетина дни.
И тук идва идеята на Тръмп за тристранна среща между Путин, Зеленски и самия него. Това по принцип е добра идея, но с нея трябваше да се започне. Ако всичко ще се решава на такава среща, неясно остава защо беше срещата му с Путин. И с какво мероприятието в Аляска подготвя или подпомага една тристранна среща. Ясно е, че Путин ще влезе с предимство в нея, защото ще изглежда, че той диктува условията, които вече е обсъждал и договарял с Тръмп. В чий интерес е това, е реторичен въпрос.
„Свободен свят“ без ЕС и Великобритания всъщност няма
В цялата тази история става ясно колко важни са Европа и ЕС за бъдещето на свободата и демокрацията по света. Всъщност освен американското обществено мнение другото реално ограничение на действията на Тръмп са ЕС и Европа. САЩ може да са лидер на свободния свят, но без ЕС и Великобритания „свободен свят“ всъщност няма. Ще има една задокеанска, самоизолирала се и губеща значение демокрация в море от автокрации и проблемни режими. Сега ситуацията е различна и когато лидерът на свободния свят води останалите в куриозни посоки, те се събират, обсъждат, предприемат мерки и в крайна сметка разумът коригира грешно поетия курс.
Това се случва и в момента. В Аляска стана едно злепоставящо и потенциално опасно нищо, но в крайна сметка загубите може да се компенсират и да се стигне и до по-добро развитие. Борбата за това обаче ще е трудна, защото лидерът на свободния свят е решителен човек и със собствено мнение и визия за нещата, която не престава да изненадва. Изводът от всичко това не е „съюз със СССР“ (по Вапцаров и Лавров), а единна европейска позиция в защита на свободата и демокрацията. Все ще има някой Орбан, но е важно керванът на свободния свят да върви, и то в правилната посока.
Текстът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
