От удачната фигура за премиер зависи в голяма степен дали България ще има редовно правителство и колко устойчиво би било то. Гражданите си дават ясна сметка, че тежката политическа криза, поляризацията и фрагментацията, довели страната до състояние на неуправляемост, могат да бъдат преодолени чрез баланс между компромиса и отговорността.
Така можем да разтълкуваме данните от последното национално представително проучване на „Маркет линкс“, според което 49% от българите смятат, че министър-председателят трябва да е надпартийна фигура, а 32% – силно изразена партийна личност.
Т.е. мнозинството залага повече на балансиращия политически компромис, но също значителна част от хората предпочитат ясната политическа отговорност.
Никой партиен лидер не може да е премиер
От партийно-политическата конфигурация на силите е ясно, че премиерът не може да е партиен лидер. На първо място, това не може да е лидерът на първата сила Бойко Борисов, защото трите му потенциални партньори – ПП-ДБ, БСП и ИТН – категорично са заявили, че не го искат.
Огледално, това изключва и възможност премиер да е лидерът на някоя от останалите три формации, още повече, че при тях лидерството е раздробено.
Самият Борисов вече не поставя категорично условието той да е премиер, а ярките политически фигури сред мъжете от първия ред на ГЕРБ вече са изхабени с премиерски опити.
Даниел Митов получи и върна проучвателния мандат за кабинет през август 2021 г., Росен Желязков пък бе далеч от мнозинство в пленарната зала през юли 2024-та. А Томислав Дончев винаги е бил в сянката на втория, който не може да си позволи да се окаже заплаха за първия с такъв пост.
Сред новоизгрелите дами в партията на първия ред Рая Назарян има твърде малък политически опит, а и бе на път да формира срещу себе си алтернативно мнозинство в предишния парламент. Отделно, че подозрителността на ПП-ДБ към свързани по един или друг начин с Делян Пеевски мъже и жени в депутатската група на ГЕРБ е със силата на императив, подобен на този Борисов да не е премиер.
Управленски опит в социалната сфера и ключов партиен комуникатор
Сред дамите в партията на Борисов обаче фигурата на Деница Сачева има по-плътен управленски образ, с опита ѝ на зам.-министър и министър в трите сектора на голямата социална сфера – здравеопазване, образование, социална политика. Тя е и сред основните комуникатори на ГЕРБ в предизборни кампании и медийни изяви по общи политически въпроси.
Самият Борисов пък има подчертан афинитет да издига на формално по-високи постове от неговия жени (Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Мария Габриел, Рая Назарян) – сякаш кавалерски преодолявайки проблема за потенциално лидерско съперничество.
ГЕРБ, след като отстъпи за лидера си, като първа политическа сила трудно би се отказала да излъчи свой представител за премиер. Другите три формации в потенциалната коалиция обаче настояват за неутрален кандидат за шеф на изпълнителната власт, а към този вариант, както стана ясно, имат предпочитание и по-голямата част от гражданите. Тази неутралност във формулировките на ПП-ДБ, БСП и ИТН има различни изражения – равноотдалечен, взаимно приемлив, непартиен, не ярка политическа фигура.
Българският „Марио Драги“ е жена, но тя не е на дневен ред
Идеалният вариант за тази конструкция е човек с много голям авторитет, натрупан в международна кариера, който не само не е част от вътрешно-политическите противоречия, но и с личния си професионален капитал би могъл да ги тушира.
Такава фигура е Кристалина Георгиева, която тъкмо започна втория си мандат на управляващ директор на Международния валутен фонд. Освен това партийните противоречия рано или късно избуяват отново и такъв авторитет, като бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който оглави правителство на единството в Италия, не след много дълго загуби парламентарна подкрепа.
Евроатлантически и десноцентристки равноприближен кандидат
По-реалистичният вариант е за премиер, който е генеалогично свързан с първите две политически сили, но не е участвал по никакъв начин в актуалните противоборства между тях и не е бил дори формална част от някоя от тях.
Такъв например е профилът на Надежда Нейнски. Тя е знаково лице на формацията, чиито идейни и електорални наследници са ПП-ДБ. Беше външен министър в кабинета на Иван Костов, бе лидер на СДС и вицепрезидент на ЕНП. При управлението на ГЕРБ пък бе посланик на България в Турция.
Със своя ясен евроатлантически и десноцентристки профил може да е спойка между ГЕРБ и ПП-ДБ, а със своя богат управленски и дипломатически опит би била адекватна за поста. Отделно след личните контакти на премиера Борисов с Ердоган, със своите Нейнски също може да е пряк мост към Турция, ставаща все по-ключова държава при кризите с Украйна и Сирия. С две думи, Нейнски е едновременно равноотдалечена, равноприближена и надпартийна фигура за първите две формации, от които зависи ще има ли изобщо кабинет.
Не е за пренебрегване обстоятелството, че предложените два възможни (а и нереалистичният с Кристалина Георгиева) варианта за премиер – на ярка партийна фигура в лицето на Деница Сачева, или на взаимно приемлива непартийна фигура в лицето на Надежда Нейнски, са на жени. Което самó по себе си може да изиграе ролята на символен капитал на нацията за излизане от кризата, предизвикана от мъжка политическа импотентност.
Анализът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
