В навечерието на COP30 Бил Гейтс публикува меморандум, който преобръща част от досегашните му позиции за климата. С изявления като „човечеството няма да загине от климатичните промени“ и „температурата не е най-важният показател“, той предизвика буря от реакции сред учени и експерти. „Успокоителният“ му тон подкопава спешността на климатичните действия и дава нови аргументи на скептиците.
Съоснователят на Microsoft и създател на фондация „Гейтс“, която инвестира милиарди в здравеопазване и образование, днес е сред най-влиятелните филантропи и гласове в глобалния климатичен дебат. Той стартира и инвестиционната и технологична мрежа Breakthrough Energy през 2015 г., за да ускори иновациите в чистата енергия.
На 28 октомври Бил Гейтс публикува на своя сайт Gates Notes меморандум от 17 страници, озаглавен „Три трудни истини за климата“. Той е адресиран до всички участници в най-голямата годишна климатична конференция – COP30 в Белем, Бразилия, която започва днес и ще продължи до 21 ноември. В него Гейтс излага своите виждания за най-наболелите проблеми, по които се очаква да има някакъв прогрес по време на събитието. Гейтс призовава световните лидери да се запитат дали ограничените финансови средства, предназначени за климата, се харчат за правилните неща.
в неговите предишни възгледи и действия във връзка с климатичните промени. Това предизвика разгорещена дискусия във всички лагери на световната климатична общност. Реакциите варират от възторжени – отстрана на климатичните скептици и крайните консерватори, включително президентът Тръмп, през умерено аналитични до силно критични – от страна на мнозинството от климатични учени, експерти и активисти.
Джефри Сакс – директорът на Съвета за устойчиво развитие към ООН, определи меморандума като „безсмислен, неясен, безполезен и объркващ.“
Аргументите на Гейтс предизвикаха възмущение от водещите световни климатолози. Те посочват, че „този меморандум вече се подкрепя от онези, които се стремят да дезинформират, да всяват съмнения относно изменението на климата и да забавят напредъка в областта на климата, включително изпълнителната власт на правителството на САЩ“.
Кои са основните „нови“ идеи, които Гейтс излага, а редица сериозни представители на климатичната общност считат за погрешни, подвеждащи и отклоняващи вниманието от действителните проблеми в особено неподходящ момент в навечерието на COP30 в Бразилия?
Основната теза на Гейтс: от признание към омаловажаване
В меморандума Гейтс не отрича сериозността на климатичните изменения и това, че те вече имат и ще имат огромен отпечатък върху живота на Земята. Но още в началото се появява „новата“ теза:
„Въпреки че изменението на климата ще има сериозни последици, особено за хората в най-бедните страни, то няма да доведе до гибелта на човечеството“.
Всъщност това твърдение, което дава тон на целия декларация, не е съвсем ново за Гейтс. В книгата си от 2021 г. „Как да избегнем климатично бедствие“ той безусловно подкрепя необходимостта от постигане на нулеви емисии на парниковите газове, за да се избегне цивилизационна катастрофа. В същото време Гейтс е против катастрофизма на някои климатични активисти за т. нар. „гибелен“ сценарий (англ. doomsday scenario), базирайки се на прагматизма и технооптимизма.
Проблемът е, че в лагера на противниците на климатичната криза самото твърдение, че тя не е гибелна за човечеството се представя като победа. Най-ярко това се изрази в поста на Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social:
„Аз (НИЕ!) току-що спечелихме войната срещу измамата, наречена климатични промени. Бил Гейтс най-накрая призна, че е бил напълно ГРЕШЕН по този въпрос. За това се изискваше смелост и затова всички сме му благодарни.“
Тръмп едва ли е прочел всички 17 страници на изявлението, но това не му пречи да тръби как Гейтс е признал „греха си“, се посочва в последвалите коментари. Подобни поздравителни публикации се появиха в не една от десните медии, включително от анти-климатични активисти като Бьорн Ломборг.
С други думи щетата беше нанесена и това принуди самият Гейтс да заяви по-късно, че тези оценки представляват „гигантски грешен прочит“ на меморандума.
„Гибелният“ сценарий, който науката никога не е поддържала
Проф. Катрин Хейхо от Тексаския технологичен университет отбелязва, че в едно отношение Гейтс е прав – науката никога не е твърдяла, че изменението на климата ще доведе до изчезване на човечеството в обозримо бъдеще. Нито един научен доклад, включително тези на IPCC, не говори за апокалипсис, а за нарастващи рискове и страдания.
Проблемът е, че в своя меморандум Гейтс представя именно този „гибелен“ сценарий като широко разпространен мит, който той сам опровергава. Така се създава погрешно внушение, че науката е била алармистка, а той е „гласът на разума“. В действителност, както подчертава Хейхо, гибелните сценарии са медийна конструкция, не научен консенсус.
Учените говорят за криза – не защото очакват краха на цивилизацията, а защото вече наблюдават нарастващи страдания, неравенства и рискове, които ще се задълбочават, ако липсват решителни действия.
Тръгвайки от това „успокоително“ твърдение, Гейтс развива своята теза, че прекаленото фокусиране върху намаляването на емисиите в кратък и средносрочен план на практика отклонява средства и ресурси от други неотложни проблеми, които той обобщава като „подобряване на живота“ в условията на затоплящ се свят. Посланието към COP30 е, че „това е шанс да се пре-фокусираме върху показателя, който би трябвало да е дори по-важен от емисиите и температурните промени: подобряване на живота. Нашата главна цел, твърди Гейтс, трябва да бъде предотвратяването на страданието, особено на тези, които живеят в най-бедните страни и най-тежките условия в света, защото най-големите проблеми са бедността и болестите. Гейтс счита, че тази преоценка на приоритетите е необходима поради ограничените ресурси за действия, които биха донесли най-голяма полза на най-застрашените хора. Според Гейтс, богатите държави намаляват помощите си, а бедните потъват в дългове – затова средствата трябва да се пренасочат към „по-спешни“ нужди.
Така се стига до тезата на Гейтс, че:
„Изменението на климата, болестите и бедността са все основни проблеми. Трябва да се справяме с тях пропорционално на страданието, което причиняват. Както и да използваме данните, за да увеличим максимално въздействието на всяко действие, което предприемаме.“
Втората „истина“ на Гейтс: Температурата не е най-добрият начин да измерваме напредъка си в областта на климата
Общоприета е оценката, че дори при 1,5 °C затопляне – целта на Парижкото споразумение от 2015 г., която изглежда неизпълнима – вече предизвиква огромни материални щети и страдания на хората в засегнатите райони.
Дали нарочно или неволно, това твърдение има неградивна стойност като подкопава доверието към най-разпространения начин да се измерват климатичните изменения. Гейтс предпочита да говори за „качество на живота“ и да се използват показатели като Индекс на човешкото развитие (HDI), използван от ООН. Обясненията към тази част на меморандума са доста мъгляви и не става ясно как въпросният индекс подобрява стратегическия подход към справяне с проблемите.
Гейтс цитира консенсусната оценка, че при умерени действия за ограничаване на емисиите, до 2100 г. средната температура на Земята вероятно ще бъде между 2°C и 3°C по-висока, отколкото е била през доиндустриалния период. Озадачаващо е, че Гейтс не коментира какви ще са проявленията върху всички аспекти на живота на земята от тази прогноза. Критиците на меморандума намират това за още една причина да се смята, че декларацията му обслужва тезата на скептиците и на отявлените противници на климатичните действия, най-вече въглищната и петролната индустрия.
Учените коментират, че оптимизмът и увереността на Гейтс, че проблемите ще бъдат решени чрез иновативни технологии, подкрепя именно онези, които не виждат спешност от мерки по ограничаване на изкопаемите горива в национален и световен план.
Технооптимизмът на Бил Гейтс
Гейтс представя множество иновации и нови технологии, в които той инвестира. Част от тях са интересни и обнадеждаващи, като част от глобалните усилия за намаляване на ефекта и адаптиране към климатичните изменения чрез технологични решения в енергетиката, селското стопанство, индустриалното производство, транспорта, строителството.
Никой не оспорва необходимостта от изследвания и внедряване на нови технологии. Но мнозина учени и експерти поставят под съмнение ефективността и скоростта, с която тези технологии могат реално да променят ситуацията.
Особено спорни са идеите за геоинженеринг, който може да има непредсказуеми ефекти върху атмосферата и климата, а оттам и върху живота на Земята. Дори улавянето на въглерод от въздуха, макар и полезно в ограничени мащаби, би изисквало огромни ресурси, ако се прилага глобално.Затова технооптимизмът на Гейтс, характерен и за други представители на свръхбогатата технокрация, често се възприема като отклоняване на вниманието и оправдание за забавените политически решения за ограничаване на изкопаемите горива.
Майкъл Ман, директор на Центъра за наука, устойчивост и медии при Университета на Пенсилвания напомня, че “сред класическите митове на скептиците, промотирани в новия текст на Гейтс, е старата теза, че чистата енергия е твърде скъпа“. Гейтс обича да набляга на няколко трудни за декарбонизация сектора като стоманата или въздушния транспорт като прикритие на факта, че по-голямата част от енергийната ни инфраструктура може лесно да бъде декарбонизирана сега.
Той също така настоява, че „можем просто да се адаптираме“, въпреки че при липса на съгласувани действия затоплянето би могло правдоподобно да ни тласне отвъд границата на адаптивния ни капацитет като вид“.
Предлаганите „технокорекции“ за климата всъщност водят до опасен път, защото изместват далеч по-безопасни и по-надеждни опции, а именно прехода към чиста енергия, също така предоставят извинение да продължим обичайното изгаряне на изкопаеми горива.
Третата „истина“ на Гейтс: здравето пред климата
Тезата на Гейтс е, че средствата за подпомагане на най-бедните страни по линия на различни международни програми и филантропия са ограничени и затова трябва да има приоритети по отношение на климата, здравето и бедността и неравенството. Според него, вече е направено много за климата: например, прогнозата на Международната агенция за енергетика (IEA) за глобалните въглеродни емисии е, че те са почти достигнали своя пик и ще започнат устойчиво да намаляват, като през 2050 г. ще бъдат под 30 гигатона. Така е оправдано тези средства да се намалят и да се прелеят към здравето и ликвидиране на бедността.
Грешната дилема: климат, здраве и справедливост
Едва ли има някой, който да оспорва здравето и благоденствието като достойни цели на международната помощ. Проблемът, който виждат много учени климатолози е, че меморандумът представя фалшив избор, смекчаване на действията срещу климатичните промени за сметка на повече усилия и средства за борба с бедността и болестите.
Самото разделяне на климата, здравето, благосъстоянието като отделни „силози“ на дейност и финансиране е дълбоко погрешно, защото в действителност те са тясно преплетени. Повече от очевидно е, че климатичните изменения изострят бедността, здравните рискове и неравенството. Проф. Катрин Хейхо казва: „Просто ми дайте списък с 10-те най-важни неща, които тревожат хората, и мога да ви кажа как изменението на климата влошава всяко едно от тези 10 най-важни неща.“
Учените критикуват Гейтс за внушението, че борбата с болестите трябва да има предимство, защото пропорционално те нанасят повече страдания от екстремните метеорологични условия. Затова и не приемат „приоритизирането“ и разделното третиране на климата, болестите и бедността, за което Гейтс пледира точно преди COP30.
„Бих позволил на температурата да се повиши с 0,1 °C, ако можем да се отървем от маларията.“
Казва Гейтс, въпреки факта, че глобалното затопляне е до голяма степен отговорно за разширяването на обхвата на комарите, пренасящи малария и други болести.
Докладът, който опровергава успокоенията на Гейтс
Ден след публикуването на меморандума на Гейтс, излезе доклад, който можеше – и трябваше – да бъде водеща новина: „Състояние на климата 2025 – планета на ръба“. Вниманието на медиите бе насочено към думите на Гейтс, а не към тревожните факти, които науката изнесе. Това е и симптоматично за начина, по който общественото внимание често се измества от данните към лицата. А този документ заслужава изключително внимание: той е тревожен отчет за състоянието на планетата в навечерието на COP30 и съдържа следното предупреждение:
“Последиците от предизвиканите от човека промени в климата вече не са бъдещи заплахи, а са тук и сега. Тази разгръщаща се извънредна ситуация произтича от неуспешна далновидност, политическо бездействие, неустойчиви икономически системи и дезинформация. Почти всеки ъгъл на биосферата е засегнат от засилващи се горещини, бури, наводнения, суши или пожари. Прозорецът за предотвратяване на най-лошите последици бързо се затваря.”
В пряко противоречие с тезите на Гейтс, авторите на доклада подчертават, че „избягването на всяка частица от градуса затопляне е от критично значение“.
Същото послание отправи и генералният секретар на ООН Антонио Гутереш при откриването на COP30 в Белем:
„Неуспехът да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C е морален провал и смъртоносна небрежност… Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване и загуби, особено за тези, които са най-малко отговорни [за затоплянето]”.
Климатичната ирония: ураган по време на меморандум
По ирония на съдбата, в момента на публикуването на меморандума, и ураганът Мелиса, може би един от най-силните урагани в историята, вилнееше в Карибския басейн. Жителите на Ямайка – най-пострадалият Карибски остров – твърдят, че щетите и страданията от Мелиса надминават всичко, което някога се е случвало. Затоплянето на океанската повърхност, една от най-значимите прояви на климатичните промени, дава допълнително „гориво“ за урагани като Мелиса и това е тенденция, която ще продължава в следващите години.
В заключение, мнозинството от климатичните учени намират меморандума на Гейтс като контрапродуктивен, а моментът на огласяването му: за крайно неподходящо. Неговите „нови“ тези подкопават крехкия консенсус за жизнено-важните действия, необходими за постигането на целите на Парижкото споразумение, особено в настоящия момент, когато администрацията на Тръмп открито отрича дори съществуването на климатични изменения.
По-острите критици смятат, че тезите на Гейтс не са легитимни аргументи, които да бъдат изтъкнати добросъвестно, а са изтърканите твърдения на индустрията на изкопаемите горива. Други го обвиняват за технооптимизма, базиран на очаквания на технологични пробиви и дори „чудеса“, които отклоняват вниманието от напълно осъществими подходи за постигане на целите за въглеродна неутрално посредством възобновяемите източници на енергия.
Как политиката и икономиката пренаписват климата?
Когато икономически и политически интереси започнат да диктуват тона на климатичния дебат, рискът от подмяна на самия научен консенсус е реалност.
Най-сериозната тревога произтича от факта, че Бил Гейтс, в ролята си на глобален политически и технологичен инфлуенсър, популяризира идеи, които размиват научния подход към справянето с климатичните промени. Не е ясно дали обядът на Гейтс с Доналд Тръмп в Белия дом през септември — заедно с останалите т.нар. „бролигарси“ (от bro + oligarchs) — има връзка с появата на меморандума в навечерието на COP30, но удовлетворението в лагера на скептиците и отричащите климатичната наука е повече от видимо.
Разместване се наблюдава и сред други някогашни лидери на глобалния климатичен консенсус. Бившият британски премиер, Тони Блеър наскоро също публикува противоречив доклад, озаглавен „Климатичният парадокс“ – текст, който бързо предизвика внимание и критика. Подобно на Гейтс, Блеър се опитва да „рестартира“ глобалния климатичен дебат, застъпвайки се за това, което описва като „прагматичен и политически осъществим“ подход.
И меморандумът на Гейтс, и докладът на Блеър претендират, че предлагат нова, по-реалистична визия за справяне с климатичната криза. На практика обаче техните послания по-скоро възпроизвеждат аргументите на индустрията за изкопаеми горива, отколкото да предлагат научно обосновани решения. Така те рискуват да отслабят доверието в климатичната наука в момент, когато тя е под открит политически натиск.Не е случайно, че думите на Тръмп пред Общото събрание на ООН — „Това ‘климатично изменение’ е най-голямата измама, извършвана някога срещу света“ — продължават да отекват. Днес те намират неочаквани съюзници не сред отричащите фактите, а сред онези, които претендират да бъдат „прагматици“. А това е може би най-опасната форма на ревизионизъм.
Говорейки за Гейтс – и пишейки тези редове с помощта на софтуера на неговия Майкрософт, нека завършим с емоционалните думи на Майкъл Ман:
„Гейтс стана известно име през 90-те години на миналия век като изпълнителен директор на Microsoft, който създаде операционната система Windows. Microsoft беше известен с пускането на софтуер, затънал в уязвимости в сигурността. Критиците твърдяха, че Гейтс е давал приоритет на преждевременното пускане заради печалбата в ущърб на сигурността и надеждността. Неговият отговор на най-новия вирус, който срива компютъра ви и компрометира личните ви данни? „Хей, имаме кръпка, за да съшием това!“ … Ето какво, Бил Гейтс: Няма „кръпка“ за климатичната криза. И няма начин да рестартираме планетата, ако я сринем. Единственият безопасен и надежден изход, когато се окажете в климатична дупка, е да спрете да копаете и да изгаряте изкопаеми горива.“
Източник: Климатека
