Ролята на междуинституционалните преговори бе изтъкната от евродепутата Илхан Кючюк („Обнови Европа“) в интервю за БТА като изключително важна за приемането на законодателството на Европейския съюз (ЕС).
Тези преговори се провеждат под формата на тристранни срещи („триалози“) между Парламента, Съвета и Комисията.
Като председател на Правната комисия на Европарламента – първият български евродепутат, оглавявал тази комисия – Илхан Кючюк има ангажимента да представлява парламента и да председателства тези т. нар. триалози.
„Тези правомощия бяха дадени на Европейския парламент преди малко повече от две години, като идеята е самият парламент да има по-голяма тежест в разговорите между двете институции. Сега трите страни излагат своите позиции. Понякога това е едно много дълго, отегчително занимание и се изслушват различните гледни точки, с много прекъсвания“, обясни Илхан Кючюк в „ЕС право БГ“ – подкаста на БТА, който представя как се приема европейското законодателство.
БТА търси по тези теми всички евродепутати.
Парламентът, до думите на Илхан Кючюк, има своя стратегия с „червени линии“: къде може да се отстъпи, къде може да се преговаря. На момент се налага този, който преговаря – председателят или докладчикът в повечето случаи – да направят формална или неформална консултация с докладчици в сянка) от другите политически групи, за да имат необходимата гаранция, че даденото законодателство е подкрепено. Веднъж дали съгласието си в формата на „триалога“, те трябва да отидат обратно в парламента и да обявят на евродепутатите, че са постигнали споразумение. „Ще бъде много лошо, ако парламента не ги подкрепи: лошо за позицията на Европарламента и лоша оценка за този, който е преговарял, защото той няма да може да гарантира пред останалите институции своя собствен авторитет и авторитета на Европейския парламент“, обясни Илхан Кючюк как работят „триалозите“. Става дума, както той се изрази, за сериозността на институцията, а не толкова за подхода на един и друг човек.
Илхан Кючюк, който е вече трети мандат в Европарламента, е съгласен с оценката, че за работата в „триалозите“ е нужда дипломатичност. „Не е възможно да функционира парламент с толкова много разделения – национални, политически, демографски, географски – ако човек няма дипломатически усет към това, което върви“, посочи той.
Говорейти са „триалозите“, Илхан Кючюк даде и пример как макар и от различни политически семейства, депутатите от България са били на едно становище: пакета „Мобилност“. „Тогава българската делегация беше абсолютно единодушна, гласувахме по един и същи начин, действахме по един и същия начин“, посочи евродепутатът.
“Няма малки и големи държави в разговора за бъдещето на Европа. Има държави, които идват с идеи, с подготовка, с ясна визия къде искат да видят себе си. Няма позиция, която е изкована в Брюксел“, казва Илхан Кючюк, имайки предвид опита си с европейските институции. “Всички позиции се изковават от националните държави. Дали го защитаваме този интерес, как го защитаваме, кой го защитава, в името на какво го защитава, това е български национален въпрос. Не е брюкселски въпрос, не е въпрос на бюрократите, а на нас, на политиците, на хората, които са им дали това доверие“, каза още Илхан Кючюк.
И още теми от разговора с евродепутата Илхан Кючюк в подкаста „ЕС право БГ“:
- Как работи Комисията по правни въпроси? Защо наричат тази комисия „правен съветник“ и „пазител“ на правилата на Европарламента?
- Често казваме „Брюксел каза/реши“, но всъщност страните-членки на ЕС – и разбира се, България – имат думата. Как се случва това в Европарламента, в „триалозите“?
- Как гледа на идеята „Европа на две скорости“?
- Какви са предизвикателствата пред Европейския съюз?
- Какво е бъдещето на ЕС?
Вижте цялото интервю в Ютуб
Слушайте в Саундклауд и Спотифай
Следете рубриката „ЕС право БГ“
/НС/
