„Разговаряхме с турския ми колега, който прие поканата да дойде в София. Междувременно ние ще разгледаме подробно в нашето министерство къде виждаме възможности договорът с „Боташ“ да бъде оптимизиран“ – това каза пред жуналисти в Париж служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков.
Относно срещата си с него той добави, че с южната ни съседка винаги сме имали „множество инициативи в енергийната област – както в електроенергетиката, така и в газовия сектор“.
За промените отсносно „Боташ“ Траков каза, че „идеята сама по себе си е добра – България да се възползва от големия капацитет за внос на втечнен природен газ през турските терминали“. „Ние искаме да запазим рационалната философия на това споразумение, но трябва да оптимизираме неговите параметри. За това се разбрахме – да продължим разговорите в София“, обясни той.
По думите му има „разбиране и готовност“ от турска страна да се обсъждат подобни промени.
„Предстои конкретика. Става дума за много специфични параметри. Турция също има своите интереси, а освен това имаме и други съвместни проекти. В момента обсъждаме например и зелени коридори през Турция и България за пренос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Но основната тема остава газовото сътрудничество. Работим стъпка по стъпка. Това, за което се разбрахме сега, е, че ние ще подготвим позиция, в която ще изложим конкретните параметри, по които искаме да разговаряме“, каза още Трайков.
Припомняме, че договорът на България с турската държавна енергийна компания „Боташ“, беше сключен от служебното правителство на Румен Рдаев за срок от 13‑години, подписан през януари 2023 г. чрез „Булгаргаз“. Той дава на България достъп до терминали за втечнен природен газ и капацитет за пренос през турската мрежа.
Той е изключително неизгоден за България защото страната ни плаща значителни суми (около половин милион до над милион лева дневно) за резервиран капацитет, независимо дали реално използва услугата – в практиката „Булгаргаз“ често не пренася газ, за който плаща. Това е довело до големи разходи и загуби за държавното дружество и натрупване на дълг, като една част от сделките свързани с газа са били на загуба.
Освен това липсва лесна клауза за прекратяване или предоговаряне, което затруднява България да коригира условията, и договорът е предмет на проверки от европейски органи за съвместимост с правилата на ЕС.
