Африка – континент, богат на ресурси, с младо, експлозивно увеличаващо се население и огромен потенциал – се превърна в своеобразна арена за геополитическо съперничество между световните сили – от САЩ, през бивши колониални господари като Франция до Китай и Русия. В тази сложна обстановка, отразяваща напрежението, свързано с войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток, повечето страни на континента се позиционираха в единия или другия лагер.
Това важи с особена сила за държавите от Западна Африка. В този регион през последните години бяха извършени няколко военни преврата, по-конкретно в бившите френски колонии в региона Сахел Буркина Фасо, Мали и Нигер, които скъсаха своите отношения с някогашната метрополия за сметка на сближаването си с оспорващата доминирания от Запада световен ред Русия на президента Владимир Путин.
На този фон една друга западноафриканска страна изпълнява сложна дипломатическа еквилибристика между Франция и Русия. Докато някои страни в региона избират да затвърдят старите си връзки с Франция, а други култивират нови отношения с Русия, Того се опитва да получи най-доброто и от двата свята, коментира Би Би Си.
С КАКВИ РЕСУРСИ РАЗПОЛАГА ТОГО
С площ от под 57 хиляди квадратни километра, това е една от най-малките държави в Африка. С население от над 9 милиона души, Того е страна, богата на фосфати, варовик и мрамор, което прави минното дело ключов икономически отрасъл, наред със земеделски продукти като памук, какао и маслодайни растения.
Нещо повече, столицата Ломе може да се похвали с единственото дълбоководно пристанище в Западна Африка, което я е превърнало в търговски център.
В същото време Того е на 37-о място от общо 53 африкански държави по брутен вътрешен продукт на глава от населението миналата година, сочат данни на Международния валутен фонд.
Освен това джихадистката заплаха, която вече е остър проблем в региона, става все по-осезаема в страната, където започна да се разпространява от съседни държави като Буркина Фасо и Бенин.
Въоръжените ислямистки групировки са все по-активни в Сахел и проникват на юг към Гвинейския залив, отбелязва Франс прес.
ДИНАСТИЯТА ГНАСИНГБЕ
Премиерът Фор Гнасингбе има плътен контрол върху властта. Бивш президент на Того, той пое новия си пост след конституционни промени, одобрени на референдум през ноември миналата година.
В резултат Того се превърна от президентска в парламентарна република, което му позволи да продължи една де факто политическа династия, създадена от неговия вече покоен баща Гнасингбе Еядема, застанал начело на страната след преврат през 1967 г., посочва Ройтерс.
Иначе за нов президент на страната бе избран 86-годишният Жан-Люсиен Сави дьо Тове. Той е вторият по възраст държавен глава в Африка след президента на Камерун – 92-годишния Пол Бия, който впрочем бе преизбран за пореден мандат на поста на спорни избори през октомври.
НЕУСПЕШНИЯТ ПРЕВРАТ В СЪСЕДЕН БЕНИН
След неуспешния опит за военен преврат в съседен Бенин на 7 декември лидерът на бунтовниците, подполковник Паскал Тигри, дискретно избяга, очевидно през границата в Того, отбелязва Би Би Си. От това временно убежище, изглежда, той е успял да намери по-сигурно убежище другаде – вероятно в Буркина Фасо или Нигер.
Неяснотата, съпътстваща слуховете за ролята на Того в тази афера, е типична за страна, която под ръководството на Фор Гнасингбе знае как да извлича максимална дипломатическа полза, като не се води от стандартните принципи и вместо това развива отношения с различни, често конкуриращи се международни партньори, коментира Би Би Си.
Властта в Ломе е твърде хитра, за да се остави да бъде хваната в открита подкрепа за опита за преврат срещу президента на Бенин Патрис Талон, с когото се опитва да поддържа отношения, или да потвърди официално това, в което мнозина в съседната страна вярват, а именно – че е осигурила на лидера на превратаджиите сигурно бягство. Най-малкото, и двете съседки членуват в понеслата много удари в последно време Икономическа общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) – регионалния блок, от който излязоха Буркина Фасо, Мали и Нигер.
СЛОЖНА ЕКВИЛИБРИСТИКА МЕЖДУ ФРАНЦИЯ И РУСИЯ
И все пак Гнасингбе не крие, че развива приятелски и партньорски отношения с трите страни, управлявани от близки с Русия военни хунти. Нито пък се страхува да напомни на Франция – традиционния основен международен партньор на Того, че има и други възможности, обобщава Би Би Си.
На 30 октомври френският президент Еманюел Макрон посрещна Гнасингбе в Елисейския дворец за разговори с цел укрепване на двустранните отношения. Само че по-малко от три седмици по-късно премиерът на Того имаше изключително топла среща в Москва с Путин. Двамата подписаха официално споразумение за партньорство в сферата на отбраната, което позволява на руски кораби да използват пристанището на Ломе – ключова врата за доставки за близките до Москва военни хунти в държави от Сахел без излаз на море.
И докато посещението на Гнасингбе в Париж беше доста скромно, то визитата му в Москва привлече голямо внимание и бе посветена на широк кръг въпроси, коментира Би Би Си.
ГНАСИНГБЕ ЛАВИРА, ЗА ДА СЕ ПАЗИ ОТ КРИТИКИ
Премиерът на Того често е критикуван от Запада за нарушения на човешките права и демократичните норми. През септември Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за безусловното освобождаване на политическите затворници в страната.
Чрез своята разнообразна международна стратегия Фор Гнасингбе се стреми да предупреди западните критици, сигнализирайки, че има избор и възможности и не е нужно да отстъпва пред Европа или пред когото и да било, коментира Би Би Си.
Того обаче има история на внезапни изблици на протести или вълнения. Наясно с това, Гнасингбе обяви в обръщение към нацията по-рано този месец, че ще инструктира министъра на правосъдието да разгледа евентуални освобождавания на затворници.
Този намек за отстъпки от страна на премиера на Того показва, че неговата мрежа от международни контакти не може да обезвреди скритото политическо недоволство у дома, пише в заключение Би Би Си.
Анализът е публикуван от БТА. Заглавието е на ДЕБАТИ.
