Тази година се отбелязват 80 години от рождението на Вили Кавалджиев – от мнозина сочен за един от проводниците на рока и блуса в България и наричан „българският Джо Кокър“ заради запомнящия се дрезгав и баладичен глас.
Той е един от немалкото български музиканти, които си отиват от този свят почти забравени. Вили Кавалджиев беше едно от лицата на промените през 1990-те години, които активно подкрепяха политическите промени в страната.
Вили Кавалджиев е роден на 1 август 1945 г. в село Сомовит, област Плевен.
Завършва английска гимназия и специалност „Икономика и организация на туризма“, след което работи като преводач към „Балкантурист“. Запознава се с множество западни туристи, което не се приема добре от тогавашната Държавна сигурност и води до повтарящи се призовки за обяснения.
Кулминацията достига до абсурдното му задържане в следствения арест на ул. „Развигор“ в София, където Вили Кавалджиев е държан десет дни поради подозрения в шпионаж – властите смятат, е той има връзки с чужди дипломати. Това се случва през 1976 година.
Следствието не довежда до повдигане на обвинения и той е освободен.
Музикалната му кариера започва в края на 60-те години на миналия век с групи като „Викингите“, „Лира 70“, „Импулс“, „Златни струни“, „Тангра“ и други. През 1981 г. издава първия си самостоятелен албум „Вярност“, след което следват „Вечно на път“ (1986) и „Мадона“ (1994).
Популярни песни и отличия
Сред най-запомнящите се негови песни са „Очакване“ (I награда на Младежкия конкурс за забавна песен, 1979), „Виргиния“ (III награда на „Златният Орфей“, 1980), „Близо до мен“ (Голямата награда „Златният Орфей“, 1992) и дуетът с Маргарита Хранова „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“.
Неговото изпълнение на песента „Очакване“ (музика: Константин Атанасов, текст: Михаил Белчев) печели първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен през 1987, а изпълнението му „Близо до мен“ (музика: Кристиян Бояджиев, текст: Александър Петров) получи Голямата награда „Златен Орфей“ през 1992.
С текстописеца Михаил Белчев и композитора Стефан Димитров създава незабравимата песен „Вярност“ от дебютния му албум от 1981, носещ същото име.
От нея са и стиховете: „Тихо пия водата ти, тихо лягам в земята ти, ти ме повика, живот„.
Изпълнен с дълбока емоция и характер, Вили Кавалджиев е наричан „българският Джо Кокър“ и „бард на синята идея“, което подчертава неговия стил и важността му в българската рок сцена.
Личен живот
Вили Кавалджиев има три деца. От тях Радослав-Роро придобива популярност като тв-водещ.
Съпругата на Вили Кавалджиев Светлана е едва 18-годишна, когато двамата се женят.
Те се запознали на концерт във Варна, когато Вили е още прохождащ музикант. Съпругата му е от Провадия, а музикантът живеел в София. Затова двамата си общували с писма, в които влюбеният Вили Кавалджиев обяснявал на бъдещата си съпруга за работата с новата си група „Викингите“ и как ще записва нови парчета, пише в свой материал от 2002 година в. „Сега“.
Родителите на Светлана обаче били много против сватбата, защото за тях вероятността дъщеря им да отиде да живее в София с някакъв музикант била опасен авантюризъм.
Младите въпреки това се събрали и живеят в апартамента на родителите на Вили Кавалджиев в столичния кв. „Лагера“, където той напуска този свят през 2010 година.
През 1972 г. се ражда дъщерята му Кристина, през 1976 г. се ражда Роро, а най-малкият член на семейството е Александър.
Последни дни и здравословно състояние
През последните години от живота си Вили Кавалджиев страда от сериозни здравословни проблеми: диабет с усложнения, гангрена на крака, почти пълна загуба на зрението, депресия и няколко инфаркта. В последните месеци преди смъртта си е претърпял ампутация на няколко пръста на крака.
Той си отива на 28 декември 2010 година, след „светла Бъдни вечер“, по спомените на сина му Роро.
„Баща ми мечтаеше за този свят, вложи целия си талант и енергия, за да пробие стената на старата система. Отиде си разочарован и без да разбере, че всъщност мисията му е изпълнена успешно. Сега нашето поколение трябва да довърши започнатото“, разказва той в интервю за „Стандарт“ от 2014 година, който пък напуска този свят само седем години след баща си.
В друго интервю Роро си спомня още: „Още преди години му предлагаха за цялото семейство хубава работа в Америка, но той не се съгласи, каза: „Не, оставаме тук да се борим за демокрацията!“
Той споделя, че любимата му песен, изпълнена от баща му, е „Близо до мен“.
На погребението на Вили Кавалджиев се събират много негови приятели и колеги, сред които Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Кирил Маричков, Милена Славова, Васко Кръпката.
С венци и цветя го почитат и някои политици от първите години след промените като Йордан Соколов, Йордан Василев, Александър Йорданов, Емануил Йорданов.
„Ще го запомним с невероятния му глас и ако някой заслужава сравнението „човека глас“, то това бе Вили Кавалджиев“, казва тогава Кирил Маричков. Той споделя, че не е виждал през последните няколко месеца Вили Кавалджиев, но е разбрал от близки, че е прекарал последните си дни много тежко.
„Ако е така, сигурно си е отишъл разочарован от света – беше достатъчно горд, за да не се оплаква“, каза още Маричков.
„За мен той е гласът на българския блус и рок. Посвети последните 20 години от живота си на демокрацията, антикомунизма и отхвърлянето на стария режим. Когато бях малък, той беше моят най-голям идол. В нашите среди го наричахме Куция дявол, защото пееше дяволски добре“, спомня си за него и Васко Кръпката, който е и един от инициаторите за събиране на средства за подпомагането на музиканта.
Самият Вили Кавалджиев е сред участниците във фестивала Цвете за Гошо, който се организира в памет на Георги Минчев. Именно там през 2008 година е и последната му сценична изява.
„В България, като кажат звезда, не е това, дето е по света, то е само във въображението на човека. Каква звезда може да съм аз, дето се возя на трамвай, ходя пеша по улицата и всеки може да ме види и заговори. Ако имах сто милиона долара в банката, щях да съм истинска звезда“.
Думите на музиканта, цитирани от БТА, показват малка част от същността на музиканта.
През 2023 година в столичния кв. „Лагера“, в близост до кооперацията, в която е живял Вили Кавалджиев, с решение на Столичния общински съвет близката улица официално е кръстена на негово име.
