Кметът на София, Васил Терзиев, отне правомощията на главния архитект на града, Богдана Панайотова, и в сряда официално поиска оставката ѝ. Независимо от искането, Панайотова публично заяви, че не планира да подава оставка, което още повече задълбочи конфликта между двамата.
Основната причина за този конфликт, според администрацията на Столичната община, е „несъответствието в доверието и трудността в ефективната комуникация“ между кмета и архитектa. Това е изрично споменато в заповедта на Терзиев, с която се отменят правомощията на Панайотова.
Сред най-важните изменения е, че главният архитект вече няма да изпълнява функциите на възложител според Закона за обществените поръчки. При необходимост тази отговорност ще бъде поета от кмета. Освен това, правомощията, които се отнасят до внасяне на доклади и решения относно градоустройствени въпроси, вече също преминават под контрол на кмета.
Съгласуването на заповеди и договори, свързани с общинска собственост, остава в компетенцията на заместник-кмета по “Финанси и здравеопазване” Георги Клисурски.
Според официалната позиция на Столична община, целта на тази реорганизация е да се осигури управленска последователност и ефективна координация в работата на администрацията.
Ясно е, че под повърхността на тези промени стои упадък на доверието между двете ключови фигури и разминавания в тяхната визия за функционирането на общинската архитектурна служба.
Васил Терзиев изрази мнение, че по време на съвместната им работа с Панайотова е станало очевидно, че двамата имат „различни виждания“ как да функционира организацията и каква е ролята на главния архитект в нея. Явно разликите са били толкова дълбоки, че доведоха до публичен конфликт.
На свой ред, Богдана Панайотова беше подложена на критика през последната година за някои непопулярни решения, между които разрешение за изграждането на шестетажна офис сграда близо до Народния театър „Иван Вазов“ и поставянето на павилиони на частен имот без съгласуване с районната администрация.
Тези решения предизвикаха реакции както в общинските среди, така и сред граждански организации като „Спаси София“, чиито представители дори нарекоха назначаването на Панайотова за главен архитект „свирен мач“.
В контекста на събитията, Васил Терзиев предлага и по-широки структурни реформи в общината, насочени към повишаване на ефективността и контрол върху управлението на града. Тази реорганизация включва преразпределение на правомощията с повишен акцент върху централизирането на властта в ръцете на кмета и неговия екип.
Тази ситуация поставя под въпрос бъдещето на архитектурната политика в София и способността й да реализира устойчива и координирана градоустройствена визия.
Разногласията между двамата ключови фигури в сферата на архитектурата могат да затруднят приемането и реализацията на важни проекти, което би могло да се отрази негативно на качеството на градската среда и развитието на столицата.
В заключение, конфликтът относно делегираните правомощия и оставката на Богдана Панайотова илюстрира вътрешните сблъсъци в столичната администрация, произтичащи от различия в управлението и стратегическите приоритети. Промените, наложени от Васил Терзиев, укрепват неговата роля и контрол върху развитието на София, но същевременно поставят важни въпроси за баланса на властите и прозрачността на управлението.
