Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система.
– Има ли според Вас проевропейско мнозинство в парламента?
– Самият факт, че 18 години след присъединяването ни към Европейския съюз продължаваме да анализираме политическите субекти спрямо това дали са проевропейски, или не е, показателен за все още незавършената ни консолидация в рамките на съюза – на икономическо, политическо и културно ниво.
Да се питаме дали има проевропейско мнозинство е същото като да се питаме дали има пробългарско мнозинство в парламента, защото всичко, което става в Брюксел става с участието на София.
Това е поне формално, съвсем отделен е въпросът доколко България съумява да отстоява интересите си в рамките на общите политики.
В българския парламент мнозинство имат формално партии, които сами се етикетират като европейски – най-голямата партия съдържа „европейско“ в заглавието си. Дори БСП, която срамежливо симпатизира на Русия дори и след войната й в Украйна, се изживява като европейска партия. Други взеха завоя – Пеевски вече стана тръмпист. Единствената партия, която официално е обявила антиевропейски, проруски позиции е „Възраждане“.
Но всичко това е на ниво декларации, тепърва ще видим какви действия ще предприемат чрез гласувания.
– Как новият дневен ред, който ще бъде прокаран от новата президентска администрация в САЩ, ще се отрази на българската външна политика? И в контекста на предишния въпрос – предвид изострения тон от страна на Доналд Тръмп по отношение на ЕС, можем ли да очакваме отстъпление от подкрепяни досега у нас политики – като например войната в Украйна, борбата с дезинформацията, зелен преход и др.?
– Подкрепата за Украйна, противодействието на хибридните способи за водене на война, каквато е дезинформацията, зеленият преход и подкрепата за права на малцинства остават в дневния ред на Брюксел за този мандат.
За нас е много по-важно какво се случва в Брюксел, отколкото във Вашингтон.
Неминуемо случващото се в САЩ влияе на системата на международните отношения, но ако приемем, че новият курс на Тръмп по-скоро попада в категорията, типична за американската външна политика, на изолационизъм, то това означава, че ЕС и България трябва да са осъзнаят новите амплитуди на евроатлантическия стратегически съюз.
ЕС има какви карти да изкара в очевидно предстоящото предоговаряне на икономическите отношения, а в България много погрешно възприемат идването на Тръмп като зелена светлина за разпищолване на балкански нрави в управлението. Да не забравяме, че американската външна политика винаги се е основавала на двупартийния консенсус и това я прави толкова устойчива и успешна. Не очаквам съществени промени в нашата външна политика.
– „Пренастройка“ спрямо външнополитическата обстановка ли ще бъде гарантът за оцеляване на настоящото управление у нас?
– Не, не мисля, че това е основният гарант за управлението. Гарантът е, че при едни бързи, предсрочни избори трите малки формации – БСП, ИНТ и АПС ще са изправени пред екзистенциална криза и в момента те са най-заинтересовани да държат кабинета, докато не отчетат някакви резултати за електората си.
Отделно предстоят ударни назначения в регулатори и управлението и партиите ще искат да лансират кадрите, за да индуцират по-стабилно влияние, за да се стабилизират след поредицата от кризите.
По-скоро вътрешните процеси са водещи, а не толкова външните, но не ги подценявам в никакъв случай. Да не забравяме, че външната политика на една държава следва вътрешната – тя е средства за реализиране на националните цели в международните отношения. От нас зависи дали ще се наредим сред печелившите или сред губещите.
– Очаквате ли „Възраждане“, които не крият симпатиите си към новата администрация в САЩ, а и предвид процесите в Западна Европа, от опозиция в един момент да се превърнат във важен вътрешнополитически фактор?
– Не само „Възраждане“ в момента се опитва да черпи легитимационна сила от смяната в Белия дом, правят го всички политически сили, а за мен това е тежък провинциален комплекс на нашите политици.
Българското общество се разви достатъчно за тези 35 години от демократичните промени, за да може гордо и самостоятелно да стои в отношенията с международните ни партньори. В този смисъл, не мисля, че политиците ни са на висотата на обществото.
Още по-комични са заявките на про-руската партия на „Възраждане“ за пренареждане на новия световен ред. Да не забравяме, че именно Републиканската партия проведе политиката на маккартизъм в САЩ, при тях има естествен рефлекс срещу всякакви руски действия.
При множеството избори в последните години видяхме, че „Възраждане“ достигната електорален таван и възможността им за растеж идва не от външни фактори, а от вътрешни – дали ще могат да се трансформират в система партия, която да не плаши обществото, и, второ, дали ще могат да привлекат разочарован електорат от БСП и ИТН. Нито едно от двете обаче не им гарантира достъп до управление.
