Финансовият министър Теменужка Петкова защити бюджета за следващата година, който беше подложен на остра критика както от синдикати, така и от работодатели и финансисти. По време на форум на високо равнище в резиденция „Бояна“, на който беше отчетена готовността на България да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година, Петкова отговори на въпроси на журналисти, свързани с острата реакция, която вече повече от седмица е сред основните теми в страната.
Най-голямото разходно перо в проектобюджета за 2026 година са капиталовите разходи, свързани с изпълнението на реформите и инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чието изпълнение приключва след август 2026 година, обясни финансовият министър.
Тя все пак уточни, че дебатите по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година предстоят, а темата утре ще бъде обсъдена в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Три години не усвоихме парите по ПВУ, сега са заложени като капиталови разходи, каза министър Петкова.
Бюджет 2026, който разбуни духовете: Ще остане ли във вида, в който го предлага правителството?
„Обръщам внимание, че до август 2026 година приключва Планът за възстановяване и устойчивост. Поради това, че три години не се направи нищо, за да се усвоят в пълен обем средствата по ПВУ, всички капиталови разходи за реализацията на този проект са заложени в бюджета за 2026 година. Те трябва да бъдат изпълнени до август заедно с всички съпътстващи ги реформи“, обясни Теменужка Петкова.
„Ако говорим за разходите в бюджета, може да се направят много коментари, но най-голямото перо е за капиталовите разходи. Те са свързани с изпълнението и амбицията на България за реализиране на инвестициите по ПВУ до август 2026 година“, каза още тя.
От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.
Гуверньорът на БНБ се надява на промени в бюджета: Алтернативата е по-високи данъци и по-висок дълг
Увеличава се минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“.
Ще има увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база и политики в секторите.
В присъствието на Теменужка Петкова управителят на БНБ Димитър Радев изрази резерви относно бюджета. На въпрос на журналисти той каза, че трябва да се мисли в посока на строга фискална политика и ограничаване на разходите.
„Трябва да се върнем възможно най-скоро към разумната, дисциплинирана фискална политика. Предстоящите дискусии за бюджета за 2026 г. ще бъдат показателни дали има политически капацитет за това“, коментира той.
В същото време пред БНР управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева защити проектобюджета за догодина. Тя коментира, че чрез дефицит в рамките на три процента от брутния вътрешен продукт и дълг от 24 на сто страната ни продължава да има добра макроикономическа позиция и в същото време насърчава инвестициите.
„Аз искам да кажа една дума в защита на това, че страната се стреми да инвестира за растеж, защото има големи нужди и в България да се създаде още по-добра основа за българския бизнес и за тези, които решат да дойдат да инвестират тук.“
