Интернет рядко успява да улови онова вълшебно усещане, което театърът носи – изумление, произтичащо от вниманието, ангажираността и спонтанността на присъстващите по време на действието. Това споделя Уилям Дефо, актьор, който тази година отправи своето послание за Световния ден на театъра, отбелязван на 27 март. Неговото послание е публикувано на сайта на Международния театрален институт.
На всеки Световен ден на театъра, Международният театрален институт избира известна личност от театралната сфера, която да представи свое послание. То бива преведено на повече от 50 езика и се чете преди представления, по радиото, телевизията и в други медии. Уилям Дефо е автор на посланието за 2026 година.
В него той изразява своята вяра в силата на театъра, като актьор и творец. Дефо е известен с участията си в филми като „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Взвод“ (1986), „Мисисипи в пламъци“ (1988), „Диво сърце“ (1990), „Английският пациент“ (1996) и „Светците от Бундок“ (1999).
Въпреки че съм главно известен като киноактьор, театралните ми корени са дълбоки. От 1977 до 2003 г. бях част от Wooster Group, където работихме върху иновативни спектакли в The Performing Garage в Ню Йорк и на световни турнета. Също съм работил с Ричард Форман, Робърт Уилсън и Ромео Кастелучи. В момента съм артистичен директор на Венецианското театрално биенале, споделя Дефо.
В началото на кариерата ми, понякога публиката беше по-малобройна от актьорите, което позволяваше на трупата да отменя спектакли, но те никога не го правеха.
Чувствахме, че трябва да поддържаме връзката с публиката. Публиката, като свидетел на случващото се, придава значение и живот на театъра, пише Дефо в своето послание за Световния ден на театъра.
Според него „слонът в стаята“ са новите технологии и социалните мрежи, които обещават свързаност, но всъщност изолират хората един от друг. Актьорът предупреждава, че човешкият контакт може да бъде заменен от връзките с устройства.
Интернет рядко предава чудото, което театърът предлага – удивление, произтичащо от внимание, ангажираност и спонтанност. В свят, който изглежда все по-раздробен и контролируем, предизвикателството пред нас, театралните творци, е да не разглеждаме театъра единствено като бизнес или бездушна институция, запазваща традиции. Вместо това трябва да насърчаваме способността му да обединява хора, общности и култури и, най-вече, да поставя въпроса накъде сме се движим, призовава Уилям Дефо.
Световният ден на театъра се празнува от 1962 г. по решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО във Виена, Австрия.
