Ролята на държавата рязко нараства. За целия период от 1999 г. до 2024 г. общите публични разходи са средно 36,9% от БВП, и не надхвърлят 40% от БВП в нито една година освен през 2021 г. – но дори в годината след пандемията и в политическа несигурност те са 40,3% от БВП.
В определени продължителни периоди разходите са в рамките на 34-35% от БВП. През 2020 г. започва отчетливо нарастване – първоначално аргументирано с Ковид и свързаните разходни мерки при свита икономическа активност, но то продължава и през следващите години.
Все пак до настоящата година нямаме опит за разширяване на държавата над 40% от БВП. За 2025 г. обаче очакваният размер на разходите е 42,6% от БВП, а проектобюджетът залага още над 3 пункта разширяване до 45,8% от БВП през следващата година.
Казано просто – управляващото мнозинство иска да харчи с 9 процентни пункта от БВП повече, отколкото всички правителства са харчили средно повече от четвърт век в периода 1999-2024 година. Това неминуемо ще доведе до огромен дефицит или нужда от значително увеличаване на основни данъци , или комбинация.
При сегашната данъчна система няма как да се генерират приходи в такъв мащаб. За целия период от 1999 г. досега общите публични приходи са средно 36,3% от БВП и в нито една година не са достигали 40% от БВП.
Борисов привика бизнеса след бойкота на заседанието за бюджета
По-важното е, че данъчната система не е събирала повече дори в периоди с много по-високи данъчни ставки и осигуровки. Да припомним, че началото на века започна с обща тежест на осигуровките от над 40% от възнагражденията, данъкът върху доходите тогава достигаше 38%, данъкът върху печалбата – 32,5%, а данъкът върху дивидентите – 15%.
В проекта на бюджет правителството се опитва да заобиколи реалността с два аргумента – повишаване на събираемостта и увеличени постъпления на средства от ЕС.
Безспорно усилия и действия за повишаване на събираемостта и затваряне на пробойните за измами и избягване на задълженията са нужни и трябва да се подкрепят. За контекст нека само отново припомним, че в последния публикуван отчет на най-голямата компания в България – петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ срещу реда „платен корпоративен данък“ стои нула.
Натискът върху приходната администрация, съчетан с промени в нормативната база, би допринесъл за по-добра събираемост – но все пак прогнозата трябва да е основана на здрав разум. Вече се вижда в данните за деветмесечието, а и самото министерство на финансите признава, че свръхоптимистичната цел за приходи от ДДС през 2025 г. няма да бъде достигната – при все, че постъпленията наистина нарастват като дял от БВП с 0,8 процентни пункта.
Само че в проектобюджета се залага прогноза за ръст от нови 2,7 процентни пункта от БВП (или с над 35% в номинално изражение), а това няма как да се реализира.
Радев : Бюджетът е по-скоро инструмент за политическо оцеляване
Ефектът от „ударното“ харчене за реализиране на проекти по оперативните програми и НПВУ действително дава повече очаквани приходи от бюджета на ЕС – само че спрямо миналата и по-стари години, защото в плана за 2025 г. вече има завишени трансфери от ЕС с около 1,6 процентни пункта от БВП.
По всичко личи, че бюджетната рамка е правена от разходите към приходите
– с други думи, първо е заложен размер на разходите, който отговаря на взетите политически решения, и после е дошла задачата да се „върже“ сметката с до 3% от БВП дефицит при повишаване на размера на осигурителната вноска и данък дивидент.
А решението за разходите, както стана дума, е в посока значително структурно нарастване – с 3,2 пр. пункта от БВП спрямо тази година, и със 7,4 пр. п. спрямо 2024 г.
Ако говорим в номинални стойности, става дума за 14,5% растеж, или 7 милиарда евро спрямо 2025 г., и 37,8%, или над 15 милиарда евро в сравнение с 2024 г. Такава траектория на разходите е неудържима и води до катастрофа – затова и в средносрочната прогноза МФ се опитва да „спаси“ положението, като залага практически замразяване на разходите през 2027 г. и скромен ръст от 5% през 2028 г.
Само че доверието е загубено – защото същият „трик“ видяхме само преди осем месеца, когато след шокиращия ръст на разходите в проектобюджета за 2025 г. от близо 24% министерството успокояваше със заложено забавяне до 2% увеличения през 2026 г. и 2027 г.; илюзията живя кратко.
Това е очакван резултат от липсата на структурни реформи, които да подобрят ефективността на работа на публичния сектор и оттам – да има устойчиво свиване на тежестта на разходите.
Всъщност имаме дори анти-реформи, най-ясно видими във въведените автоматични формули за определяне на заплатите в секторите сигурност и отбрана. Но нека видим голямата картина – за последното десетилетие населението в работоспособна възраст е намаляло с 19%, в същия период числеността на държавната администрация не е помръднала, а наетите в обществения сектор като цяло са нараснали с 8%. Пренесено на полето на публичните финанси, ако в периода 2014-2019 г. разходите за персонал в консолидирания бюджет са средно 8% от БВП, за догодина правителството ги увеличава до 10,9% от БВП.
А ефектът от автоматичните механизми превръща България в рекордьор по разходи за вътрешен ред и сигурност – разходите за полиция, затвори, пожарна и съдебна система са най-високите в ЕС, и нарастват от 2,6% от БВП през 2023 г. до 3,6% от БВП през 2026 г., при средна стойност за ЕС от 1,7% от БВП.
Рискът от неизпълнение на приходната страна е значителен,
особено ако се погледне очакваното неизпълнение за тази година. Свръхоптимистичните прогнози за увеличение на данъчните приходи няма да се сбъднат, а оттам или дефицитът ще бъде много по-висок, или държавата ще спре да плаща.
Само че „иновативната“ схема за разплащане на капиталови разходи чрез ББР няма да може да работи дълго. Когато действителността удари фантазиите, ще получим свръхдефицит и огромна потребност от нови заеми. А преди това – вероятно нови и по-сериозни увеличения на данъците за всички.
Но може би по-важно от всичко е липсата на всякакво фискално пространство, буфер, който да даде спокойствие и сигурност при евентуални външни шокове или кризи.
Казано просто, при растяща икономика, растящи доходи и потребление, кредитна експанзия, висока заетост и практически липсваща безработица бюджетите трябва да са с излишък, не с дефицит (още повече – 3 и повече процента от БВП). Състоянието на публичните финанси рязко ще се влоши при всяка значима промяна на който да е от тези фактори, а глобалните и регионалните политически и икономически рискове никак не са малко.
Или някой е успокоил управляващите, че в еврозоната има „спасяване“ без болка и реформи на закъсали държави?
Анализът е публикуван в бюлетина на Института за пазарна икономика. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
