Брутният външен дълг на България в края на февруари 2024 г. достига малко над 44,4 млрд. евро (43,9% от БВП). Този показател се увеличава с около 161 млн. евро спрямо предишната година. На края на февруари 2023 г. дългът е бил 42,57 млрд. евро, съобщават от БНБ.
Брутният външен дълг на сектора „Държавно управление“ е около 10,8 млрд. евро (10,7% от прогнозирания брутен вътрешен продукт – БВП). В сравнение с края на февруари 2023 г. дългът нараства с 781,3 млн. евро (7,8%).
Към края на февруари, краткосрочните задължения са над 7,3 млрд. евро (16,5% от брутния дълг, 7,2% от БВП) и се намаляват с 803,1 млн. евро (9,9%) за една година. Дългосрочните задължения възлизат на близо 37,1 млрд. евро (83,5% от брутния дълг, 36,6% от БВП) и се увеличават с 964,1 млн. евро (2,7%) за година.
Външните задължения на централната банка са около 1,918 млрд. евро (1,9% от БВП) и намаляват с 73,8 млн. евро (3,7%) за една година. Външните задължения на другите парични финансови институции са около 6,113 млрд. евро (6% от БВП) и се понижават с 382,5 млн. евро (5,9%).
Външните задължения на „Други сектори“ са около 12 млрд. евро (11,9% от БВП) и намаляват с 216 млн. евро (1,8%) на годишна база. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,546 млрд. евро (13,4% от БВП), което е с 51,9 млн. евро (0,4%) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13,494.3 млн. евро, 14,4% от БВП). То съхранява най-голям дял в структурата на външния дълг – 30,5% към края на февруари 2024 г. и запазва дяла си спрямо предишната година.
