Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува за второ обществено обсъждане насоки за кандидатстване по „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Това става възможно веднага след финализиране на преговорите със службите на ЕК по отношение на обхвата и възможностите на планираните инвестиции, информират от ведомството.
Общият бюджет на процедурата е в размер на близо 97,8 млн. лева. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 29 337 лева, а максималният – 880 110 лева. Финансовата помощ за одобрени проектни предложения е до 50 процента от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Целта на настоящата процедура е повишаване конкурентоспособността на земеделието в България, опазвайки компонентите на околната среда, чрез подобряване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство. Реализираните проекти ще допринесат за подобряване на цялостната дейност на земеделските стопанства.
Допустими кандидати са регистрирани земеделски стопани, които осъществяват дейност без прекъсване през последните 36 месеца към датата на подаване на проектното предложение, както и признати групи или организации на производители за колективни инвестиции. Приоритет в критериите за подбор на проектните предложения по процедурата ще се предоставя за инвестиции и дейности, насочени в секторите „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“. Предимство ще имат проекти на кандидати, които до момента не са финансирани по подмярка 4.1, такива с история като земеделски стопани и/или до 40-годишна възраст. Приоритетни ще бъдат още проекти на кандидати, които в последните три години имат по-голяма от общата стойност на разходите по проектното предложение – средноаритметичен размер на оперативната печалба или средноаритметичен размер на приходите от продажби. Преднина в оценяването ще получат и инвестиционни предложения, подадени от групи/организации на производители на селскостопански продукти, производители на биологични продукти или за дейности в напоителни системи за напояване при отглеждане на царевица.
От МЗХ припомнят, че критериите за подбор на проектните предложения и мотивите за тяхното определяне са представени и одобрени на трето заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., който изпълнява функциите и на Комитет за наблюдение на ПРСР 2014-2020.
В хода на преговорния процес със службите на Европейската комисия по изпратеното за одобрение 17-о изменение на ПРСР, включващо пренасочване на средства към бюджета на подмярка 4.1 с цел обявяване на целевия прием, бе получен коментар по отношение на инвестициите, свързани с разширяване на напояваните площи и препоръки за ограничаване на обхвата на целевия прием.
В резултат на допълнително проведената комуникация и обменена кореспонденция със службите на ЕК (ГД „Земеделие“ и ГД „Околна среда“), в насоките за кандидатстване е ограничен обхвата на прилагане на подмярката, като допустими са инвестиции в съществуващи напоителни инсталации или в елемент от напоителната инфраструктура само в рамките на напояваните площи. Няма да бъдат допустими инвестиции, водещи до нетно увеличение на напояваната площ.
Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикувания документ е 16 юли 2024 г. включително.
БТА припомня, че в края на месец май МЗХ съобщи, че проекти за инвестиции на стойност над 170 млн. лева ще бъдат реализирани след преразпределяне на средства по ПРСР 2014-2020 г., като промените разписани в 17-ото изменение на Програмата чакаха единствено одобрението от службите на ЕК.
Седмица по-рано служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов припомни пред Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, че последните години няколко кризи силно засегнаха производството на селскостопанска продукция и фермерите изпитват все повече затруднения, като едно от тях е изпълнението на проектите в срок. Затова България предложи ЕК да удължи с 12 месеца срока за разплащане по проектите от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.
