2024 беше година на изпитание на световната сцена, тъй като силите на хаоса ставаха все по-силни. Продължаващите войни не спираха, докато избухваха нови, геополитическата конкуренция се увеличи, а добрите новини бха дефицит.
Ето десетте най-забележителни световни събития за годината:
1. Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ.
Победата на Доналд Тръмп над представителя на демократите Камала Харис през 2024 г. ще бъде запомнена като най-голямото политическо завръщане в историята на САЩ. Краят на политическата кариера на Тръмп изглеждаше неизбежен след бунта на Капитолийския хълм, за който дори високопоставени членове на Републиканската партия го обвиниха за „морално отговорен“.
Завръщането му на най-високия пост в САЩ се дължи на уникалната персона на Доанлд Тръмп, гласовете на републиканците, общественото недоволство от икономиката и нелегалната имиграция и ниските рейтинги на обществено одобрение към Джо Байдън.
Байдън отпадна от президентската надпревара през юли след катастрофален дебат, който потвърди съмненията на мнозина, че той е негоден да управлява още четири години. Демократите се обединиха около вицепрезидента Камала Харис и тя беше безапелационния победител в единствения им президентски дебат с Доналд Тръмп. Това обаче не доведе до победа в деня на изборите. Вместо това, Тръмп спечели убедително, а републиканците получиха контрола над Конгреса.
Завръщането на Тръмп в Белия дом ще докаже максимата, че докато външната политика рядко има значение за президентските избори в САЩ, то те имат голямо значение за външната политика на САЩ. Въпросът сега е кога и колко бързо Тръмп ще промени нещата.
2. Падането на Башар Асад в Сирия
Това е историята, която хвана света неподготвен и дори най-прозорливите не успяха да предвидят – светкавичният бунт, който сложи край на бруталното управление на Башар ал-Асад в Сирия.
Естеството на бунта също беше изненада. Първо, скоростта, с която бунтовниците превземаха град след град, стигайки до столицата Дамаск, последвано от светкавичното напускане на Асад и бягството му в Русия. Така 13-годишната гражданска война в Сирия и 53-годишното управление на партията Баас и семейството на Асад приключиха само за 13 дни.
Второ, липсваше широкомащабно насилие. Дори онези, които вярваха, че режимът ще бъде свален в някакъв момент, винаги са си го представяли с кървав край. Събитията биха могли да се определят като „един вид момент на Берлинската стена за Сирия“ и сеизмично събитие за целия Близък изток.
Въздействията от това събитие бяха усетени от Русия и Иран – двете нации, чието мощно влияние в Сирия пострада най-много; до Турция и Израел, които нахлуха военно в страната след бунта; и САЩ, които все още поддържат военно присъствие в Сирия, като част от мисията им за противодействие на Ислямска държава.
Няколко седмици след бунта несигурността изобилства, но засега това е момент за празнуване за милиони сирийци, а може би и за целия регион.
3. Украйна нахлу в Русия
Още нещо изглеждаше напълно немислимо преди една година, но въпреки това се случи. Две години и половина след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, хиляди украински войници нахлуха в руската Курска област, в първото широкомащабно нахлуване на руска територия след Втората световна война. Това бе стратегически и опасен ход на украинците, който обаче проработи.
А втората изненада дойде в бавния и неефективен руски отговор. Кремъл обеща бързо възмездие и отвоюване на територяита, но към момента украинците все още са там. Според много експерти, атаката на Курск е изпратила мощни послания до всички страни: Русия видя, че Украйна може да доведе войната и до нейната врата; Западът видя, че Украйна не отстъпва; а украинците показаха на света, че все още се борят за победа.
Нахлуването разкри фундаментални слабости в руската отбрана. А окупацията даде на Украйна две неща, от които силно се нуждаеше: разменна монета, ако и когато започнат преговорите за край на войната; и способността да доставят на руснаците доза от собственото им лекарство.
4. Севернокорейски войски се бият – и умират – в Европа
От друга част на света, станахме свидетели на нещо, което също би изглеждало невъобразимо преди година: хиляди „елитни сили“ от Северна Корея, които се бият – и умират – в Европа.
Разполагането на повече от 11 000 севернокорейци превърна руско-украинската война в истински глобален конфликт. Това е драматичен пример за сътрудничество в рамките на така наречената „Ос на авторитарните държави“, които не одобряват САЩ, съставен от Русия, Китай, Северна Корея и Иран.
Севернокорейците първо пристигнаха в руски бази за обучение, за да научат езика и оперативната работа на своите нови колеги. През последните седмици на годината те участваха в битка, опитвайки се да отблъснат украинските сили в руската Курска област. Официални лица в Украйна и САЩ твърдят, че няколкостотин севернокорейски войници са били убити или ранени в боевете.
Разполагането на севернокорейските войски имаше последици далеч отвъд бойното поле. Докато преди се гледаше на Северна Корея просто като на изолирана измамна заплаха, то сега тя е по-скоро международен съюзник, който може да навреди на международната общност.
Разполагането на севернокорейски войски в Европа е или признак за руското отчаяние, като се имат предвид огромните загуби на страната в Украйна, или умен начин да се използва тази нова „Ос“ . И двата варианта може да са верни и да доведат до нови проблеми през новата година.
5. Есплодиращите пейджъри
Едно събитие (или по скоро поредица от събития), случили се през септември промени две основни предположения в Близкия изток, относно Израел и неговия върл враг Иран.
В продължение на два дни през септември в Ливан, хиляди пейджъри избухнаха в ръцете или джобовете на оперативни служители на екстремистката групировка Хизбула. 12 души бяха убити и повече от 2000 бяха ранени, но последиците надхвърлиха броя на жертвите. Операцията показа дълбочината на проникване на израелските разузнавателни агенции в Хизбула, обърка висшето ръководство на групировката и накара оперативните служители да търсят алтернативи за комуникации.
Нещата за Хизбула само се влошиха, когато стана ясно, че атаките на пейджъри са само началният залп от много по-голяма атака.
Десет дни след като избухнаха първите пейджъри, Израел уби дългогодишния лидер на Хизбула Хасан Насрала. След това започна въздушна и наземна военна кампания, която унищожи ръководството на групировката и огромна част от арсенала им от оръжия. Всичко това отслаби и техния покровител Иран.
В момента Хизбула трудно се превъоръжава и не може да се възстанови достатъчно бързо, за да се справи с темпото на действията на Израел, а това е голяма промяна – групировката ще започне новата 2025 г. като сянка на предишното си аз. И това до голяма степен се дължи на операцията, която задейства избухването на пейджърите в Ливан, в един следобед, в средата на септември.
6. Войната между Иран и Израел
От години един от най-кошмарните сценарии за Близкия изток бе напрежението между Израел и Иран да ескалира от малки прокси атаки до големи директни военни удари. Това се случи два пъти през 2024 г., първо през април и след това през октомври и доведе Близкия изток до ръба на безпрецедентна пълномащабна регионална война.
Иран започна първата си по рода си директна атака с ракети и дронове срещу Израел през април в отговор на израелски въздушен удар, който уби трима ирански генерали и четирима други в посолството на Иран в Дамаск. Израел първоначално се противопостави, но войната изглежда беше предотвратена. След това през октомври всичко отново се повтори, а поредиците от удар-контраудар означаваха, че кошмарният сценарий е настъпил.
И тук имаше изненада от това, което не се случи: Иран се оказа нежелаещ или неспособен да изпълни обещанията, дадени от върховния лидер на страната, аятолах Али Хаменей, да изсипе тежко отмъщение долу върху Израел.
Иран вече нямат жизнеспособен пълномощник в лицето на Хамас, а техният пълномощник и любимец, перлата в короната на техния огнен пръстен – Хизбула, беше почти унищожена и останала без ръководство.
7. НАТО се сдоби с нов генерален секретар и нова държава членка
Швеция стана най-новият член на НАТО на 7 март 2024 година. С присъединяването ѝ алиансът вече наброява 32 държави.
Освен това, на 1 октомври, бившият нидерландски премиер Марк Рюте официално зае поста генерален секретар на НАТО – след 10-годишното председателстване на Йенс Столтенберг.
Рюте бе най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия, като заемше поста от 2010 г. Той е отявлен противник на руския президент Владимир Путин и е твърд поддръжник на Украйна в справянето ѝ с руската инвазия.
Рюте се смята за особено подходящ избор за ръководител на алианса, защото:
- подкрепя Украйна и остро се противопоставя на Русия във войната;
- умее да сключва сделки и да формира неочаквани съюзи;
- има успешен опит в преговорите с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп
8. Смъртта на най-видния критик и опозиционер на Владимир Путин Алексей Навални
Най-видния критик и опозиционер на руския президент Владимир Путин – Алексей Навални, почина на 16 февруари в наказателна колония отвъд полярния кръг. В смъртния му акт пише, че става дума за естествена смърт, но според роднините и поддръжниците му той е бил убит по поръчка на президента Путин. Кремъл отрича обвиненията.
Местонахождението на Навални дълго време беше неизвестно, докато негови адвокати не алармираха, че той е бил преместен от затвора, където първоначално излежаваше 30-годишна присъда по обвинения в екстремизъм и измама, масово определяна като политическа репресия, в колония на 40 мили отвъд Полярния кръг.
През 2011 и 2012 година Навални водеше протести срещу изборни измами и корупция в близкия кръг около руския президент Владимир Путин.
През 2020 година Навални изпадна в кома, след подозрения за отравяне с новичок, използван от руските тайни служби. Той беше изпратен за лечение в Германия. След завръщането му в Русия през 2021 година беше арестуван и осъден на 30 години затвор.
9. Олимпийските игри в Париж, които чупиха рекорди
Летните олимпийски през 2024 година се проведоха от 26 юли до 11 август във френската столица Париж.
Париж стана вторият град, който е бил домакин на летните олимпийски игри три пъти (след Лондон през 1908 г., 1948 г. и 2012 г.). Тази година летните игри се върнаха към традиционния четиригодишен цикъл на олимпиадата, след като изданието през 2020 г. беше отложено за 2021 г. поради пандемията от COVID-19.
Париж 2024 бяха последните олимпийски игри, проведени по време на председателството на МОК на Томас Бах и първите, които включваха брейк танците като олимпийски спорт.
Церемонията по откриването се проведе извън стадион за първи път в съвременната олимпийска история, като спортистите дефилираха с лодки по Сена. Париж 2024 г. беше първата олимпиада в историята, която достигна пълен паритет между половете на игралното поле, с равен брой мъже и жени спортисти.
Съединените щати оглавиха таблицата с медали за четвърти пореден летен турнир и общо 19-ти път с 40 златни и общо 126 медала. Китай се изравни със Съединените щати по злато (40), но завърши втори поради по-малко сребро – нацията спечели общо 91 медала. Япония завърши трета с 20 златни медала и шеста в общия брой медали. Австралия завърши четвърта с 18 златни медала и пета в общия брой медали. Домакинът, Франция, завърши пети с 16 златни и общо 64 медала и четвърти в общия брой медали. Доминика, Сейнт Лусия, Кабо Верде и Албания спечелиха първите си олимпийски медали, а Ботсвана и Гватемала спечелиха първите си златни медали. Олимпийският отбор на бежанците също спечели първия си медал – бронз в бокса.
Въпреки някои противоречия, свързани с политиката, логистиката и условията в олимпийското село, игрите бяха счетени за изключително успешни, a Олимпиадата в Париж счупи всички рекорди за продажби на билети – над 9,5 милиона продадени билета.
10. „Годината на биткойна“
Изминаващата 2024 г. може без много колебания да бъде определена като „годината на биткойна“. Най-популярната криптовалута повиши стойността си повече от два пъти и все повече финансисти и експерти вярват, че криптосекторът може би е бъдещeто на парите.
Създаден през октомври 2008 г. от Сатоши Накамото, чиято самоличност и до днес остава неизвестна, за шестнадесетте години след появата си биткойнът се превърна в истински световен феномен, припомня БТА. Оповестени наскоро данни от ЕЦБ разкриват, че всеки десети европеец притежава криптовалути, което подсказва за мащаба на явлението.
Сред принципите на виртуалната валута е „извършването на онлайн плащания директно от една трета страна към друга, като това ще позволи да се избегне преминаването през финансова институция.“ Така трансакциите излизат извън обсега на централните банки, които са единствените упълномощени да създават пари.
Именно тази повече или по-малко формална „независимост“ е в основата на успеха на биткойна, а и на нароилите се впоследствие стотици други криптовалути. Никоя обаче няма неговия успех, засега.
Само за сравнение. Към 26 декември цената на биткойна възлизаше на около 95 340 долара, на втората най-популярна криптовалута – етерът, на едва 3370 долара, а на претендиращата за третото място солана – на „нищожните“ 189 долара.
Високопоставени представители на криптоиндустрията се надяват новата американска администрацията бързо да разхлаби регулациите на сектора и да отприщи нова „ера на растеж“. Налице е оптимизъм, че бъдещата администрация на Тръмп, която твърди, че иска да направи Америка световен център на криптоиновациите, ще погледне с много по-добро око на сектора.
По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да бъде „крипто президент“ и секторът очаква да изпълни тези очаквания, като осигури банков достъп на криптоиндустрията и като създаде „криптосъвет“.
Годината на биткойна приключва добре за всички, преценили, че си струва да инвестират във виртуалната валута. От Доналд Тръмп, неговия бизнес гуру Илон Мъск, бъдещия председател на Комисията по ценните книжа и борсите Пол Аткинс и директора на новосъздадената агенция по въпросите на изкуствения интелект (ИИ) и криптовалутите Дейвид Сакс зависи дали „приказката“ ще продължи. Пълна яснота ще имаме обаче едва след 20 януари.
