Начало Водещи С възстановка в Копривщица бяха отбелязани 149 години от обявяването на Априлското...

С възстановка в Копривщица бяха отбелязани 149 години от обявяването на Априлското въстание

59
С възстановка в Копривщица бяха отбелязани 149 години от обявяването на Априлското въстание
Снимка: БТА

В Копривщица тържествено бяха отбелязани 149 години от обявяването на Априлското въстание през 1876 година.

Честването започна с официална церемония на площад „20 април“. Дете, облечено в патриотични дрехи, припомни чрез стиха „Балканът разказва“ от Христо Спасунин историята на въстанието. Прозвучаха и гайди с песента „Хубава си моя горо“. Слово изнесоха председателят на Народното събрание Наталия Киселова и кметът на Копривщица Мария Тороманова.

„Днес с особено вълнение и преклонение сме отново тук, в Копривщица, градът, на който се падна великата слава да запали искрата на Априлското въстание. Отново преживяваме събитията от утрото на 20 април 1876 година – тревожният звън на църковните камбани, изстрела на първата пушка, разветите знамена и революционния ентусиазъм на мало и голямо“, каза Киселова.

Тя допълни, че това е денят, в който Тодор Каблешков изпраща кървавото писмо и слага началото на бунта, но и на една величава епопея. Председателят на парламента каза, че народът е преминал през унижения, страдания, преследвания, опиянен от възторг и с ясно съзнание за огромната саможертва и заявява неотменното си желание за свобода или смърт.

Кметът на общината Мария Тороманова каза, че в миналото на всяка нация има събития, които оставят неизлечими следи в народната историческа памет. По думите на Тороманова преди 149 години една епопея, започнала в мрак и тъмнина, подчертава светлия път на свободата, жадувана цели пет века.

Програмата продължи с рецитал на ученици от Копривщица. Най-чаканият момент от присъстващите бе пресъздаването на избухването на Априлското въстание.

Сред официалните гости бяха проф. Атанас Семов, съдия в Конституционния съд, заместник председателят на НС Юлияна Матеева, председателят на политическа партия „Величие“ Ивелин Михайлов, народните представители Венко Сабрутев („Продължаваме промяната – Демократична България“), Димитър Григоров („ДПС-Ново Начало“), народните представители от „Величие“ Красимира Катинчарова, Любиша Блажевски, Лариса Савова, Стилияна Попчева, областният управител на Софийска област Силвия Арнаутска, заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов, проф. Красимир Кръстанов, ректор на Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – град София, кметове на столични райони и на съседни общини на Копривщица.

По-рано днес пред гроба на Тодор Каблешков в храм „Успение Богородично“ бяха поднесени цветя от официалните гости. Честванията започнаха снощи с тържествена заря.

Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго.

Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), пише в информация на отдел „Справочна“ към БТА.

На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга – I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.

Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени.

Още новини от деня – четете тук