Днес Съветът на Европа изрази подкрепа за Европейския съд за правата на човека, в отговор на искане от Италия и още осем европейски страни за ограничаване на неговите правомощия в сферата на имиграцията, съобщава Франс прес.
Съдът, разположен в Страсбург, наблюдава прилагането на Европейската конвенция за правата на човека в 46-те държави, които са я подписали. В последно време обаче действията му предизвикваха съмнения в някои нации, сред които Франция и Великобритания.
В открито писмо, публикувано във петък от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони, девет европейски държави посочиха необходимостта от обсъждане на адаптацията на международните конвенции спрямо съвременните предизвикателства. Те искат преразглеждане на обхвата на правомощията на Европейския съд за правата на човека, за да се установи дали тълкуването му е извън първоначалната цел на конвенцията.
Генералният секретар на Съвета на Европа реагира ясно на това писмо.
„Запазването на независимостта и обективността на Съда е изключително важно“, подчерта Ален Берсе, социалист и бивш президент на Швейцария.
„В правовата държава справедливостта не трябва да бъде подложена на политическо влияние“, добави той. „Институциите, отговарящи за основните права, не могат да зависят от политическите цикли. В противен случай рискуваме да подкопаем стабилността, която те трябва да осигуряват. Съдът не трябва да бъде използван нито против правителствата, нито като инструмент от тях“, заключи Берсе.
Той оцени дискусиите като полезни, но подчерта, че „в контекста на сложни предизвикателства, нашата роля е да укрепваме конвенцията, а не да я отслабваме.“
През последните няколко години Европейският съд за правата на човека осъди различни страни за действия, свързани с борбата срещу незаконната миграция, включително спирането на изпращане на кандидати за убежище от Великобритания в Руанда, което предизвика критики от предишното консервативно правителство. Във Франция, през 2023 г., Съдът спря експулсирането на чеченец в Русия, на което тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че е готов да заплати глобата, наложена от Съда, и определи решението като нелепо.
Откритото писмо от петък е резултат от среща в Рим между датската премиерка Мете Фредериксен и италианската премиерка Джорджа Мелони, които имат строга позиция по миграционните въпроси. Документът бе подписан и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.
„Смятаме, че тълкуването на конвенцията от страна на Съда в определени случаи възпрепятства нашата способност да вземаме политически решения в собствените си демокрации“, се споменава в писмото.
Правителството на Мелони е обнадеждено за борба с незаконната миграция, но плановете му за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъскват с редица правни пречки. Италианските съдии отказаха да одобрят прехвърлянето на мигранти, задържани в Средиземно море, в тези центрове и предадоха въпроса за законността му на Европейския съд, който все още не е изразил становище.
Френският съдия Матиас Гийомар, който поема председателството на Европейския съд за правата на човека следващия петък, обеща по време на избора си в края на април да защитава институцията от атаки срещу правовата държава и да поставя под въпрос основните ценности на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд за правата на човека получава всяка година десетки хиляди жалби от лица, за които той е последна инстанция след преминаване през националните правни процедури.
