Дали като е творил песента си „Този рай води в ада” Стефан Вълдобрев не е мислил за Народното събрание? Където вместо любов царува „страст, власт, чар, сласт, дъх, дух, стръв, кръв, грях, смях, плач, страх, брак, мрак, пух и прах„… Тук се очертава словоигра: „този Рай” или „тази Рая” ще ни водят в ада? Добре би било, ако новата НС председателка – дамата с морска закваска (родена е във Варна), с вид на ранната Кармен Електра (нека не се възгордява!) и с фамилия на мънисто (араб. nazar – амулет „око”) успее да се разграничи от своите предшественици – и докато ще я има като шефка, ако парламентът просъществува – да пренасочи НС към „рая” на държавнотворящата политика.
Дразнещо се оказа експресното ѝ израстване – ами довчера бе просто младша адвокатка в кантора. Млада е и симпатична, си казва нашенецът, но същевременно се пита – абе, с какво заслужи това благоволение? Така завистливо се питат и колегите є от ГЕРБ и дори вмъкват еротика (абе, не се ли наигра Борисов, тоя банкянски фустогон!). Но в общи линии парламентът запази приличие около избора є, не се заля с неизменните в такива ситуации хули и миязми. Критика изказа единствено експремиерът Денков: „Рая Назарян е яростен защитник на санкционираните по закона „Магнитски”, явно така се става днес председател на НС”. За радост на Р.Н: в сегашния 50-ти парламент тя се сдоби с Росица Кирова, която като зам.председателка и стояща до нея непрекъснато я учи и є подсказва; към въпросната „Магнаурска школа” се присъедини още една стара пушка – Йордан Цонев. И се пита в задачата – може ли новоизбран американски конгресмен изведнъж да стане спикер на Конгреса? Абсурд е, разбира се. Е, и ние сме се понявга извисявали – бе време, когато на руля бе големият политик, юрист, преводач, ротарианец – Стефан Савов.
Функциите на НС председател често биват омаловажавани – смята се, че той е само четец на дневен ред, даващ-отнемащ думата, брояч на гласове, порицаващ грешници и звънкащ звънец. Но това е фасадата, зад нея се крият съдбоносни неща . Той може да пренарежда дневния ред, управлява комисиите, следи за гласуването, организира НС бюджета, кадрува, наказва, управлява квестори и т.н. Но най-опасното е, че има право да неглижира едни закони за сметка на други. Ако постът не бе толкова важен, нямаше Борисов да залага за своята креатура и дори да определя избора є като съдбоносен за държавата. Няма две мнения, че чрез Назарян той ще бъде „шефът в сянка”, това вече го игра с Фандъкова. …Истината е, че не тръгна добре Назарян в идеен план. Както казваме жаргонно – изплиска легена. Не биваше да неглижира закона „Магнитски” – той наистина не играе в България, но се готви транспонирането му в ЕС и като така проблемът не се поддава на словесни волнодумства. Освен това не биваше да твърди, че в Румъния няма осъдени политици, след като такива бяха премиерът Настасе, министърката Удря, зам.премиерът Драгня…
Ако навлезем в библейския свят – Исус Назарянина ходеше сред бедните, а Рая Назарян – сред богатите. И отново питанка: как ще се държи тя в ерата на „новия Борисов” – ще му поддаква ли или ще опита да се еманципира като Мария Габриел? „Който държавник притежава красноречие и власт, но не разум, е опасен”, казва Еврипид.
Наско Мандаджиев