Най-много осъдителни присъди срещу България в Страсбург са издадени за прекалено бавно правосъдие, което надхвърля всякакви правни и логично допустими норми. И неслучайно се квалифицира като „отказ от правосъдие“. Защото от забатачването на процеса полза имат единствено престъпниците. За да се промени този основен порок в работата на Темида, се правят различни опити, като един от тях е случайното разпределение на делата. Той обаче отдавна е опорочен и обърнат наопаки – вместо да бъдат избирани на случаен принцип, съдиите сами си избират кого да съдят и кого не. Насилието над 18-годишната старозагорка Дебора, която едва оживя, след като на 23 юни 2023 година лицето є бе нарязано от охранителя Георги Георгиев, стигна чак до шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която призова от висотата на своя пост: „Дебора Михайлова от България заслужава подкрепа и справедливост.“ Защото родната Темида не може да є осигури нито подкрепа, нито справедливост. Всички съдии от Стара Загора вкупом не пожелаха да се заемат с делото. И така неговото протакане започна още преди да е започнало по същество. После бе пратено чак в Пловдив, където продължава да се влачи и досега.
Най-пресният пример е с четиримата съдии от Софийския апелативен съд – Александър Желязков, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров и Георги Ушев, които отказаха да се заемат с най-актуалното дело в страната – срещу варненския кмет Благомир Коцев. И то – без никой да им иска отвод. Обяснението им: не можели да търпят ругатни и хули от граждани и адвокати, които ги наричали „бухалки“. Значи: един човек стои три месеца в килията, а съдиите, които трябва да отсъдят дали е виновен, или не, отказват да правораздават, защото били обидени и стресирани. През това време данъкоплатците плащат на тези магистрати по 10 хиляди лева месечно – най-малко, защото отделно от тях взимат и различни бонуси. Всичките тези огромни пари те им дават с една-единствена цел: да бъдат морални, умни, безпристрастни и да раздават правосъдие.
И най-важното – да не бягат от отговорност. Обаче ще върнат ли сега тези съдии заплатите си, след като са отказали да свършат работата, за която са назначени? Ще напуснат ли съдебната система, понеже се чувстват засегнати от мнението на хора, което не споделят? Ако високопоставени съдии бягат само от някакви обидни подвиквания на протестиращи пред Съдебната палата, как да очакваме, че Темида ще ни защити от опасни бандити, свирепи мафиоти или властници и олигарси, които искат за завладеят държавата?
Най-лошото обаче е, че тези магистрати, които са на върха на съдебната пирамида, с поведението си дават пример и на всички свои колеги надолу по веригата в цялата страна. Вече всеки облечен в тога може да приеме или да отказва дела по свой избор, сякаш се намира в плод-зеленчук и избира кои домати да си купи.
Поредното бягство от отговорност в съдебната система бе в Разград. Там всичките седем съдии си направиха отвод по едно много нашумяло дело. През нощта на 6 юли 19-годишният Н. Д. шофира с 90 км/ч – 40 километра над позволената в града скорост. Губи контрол над управлението, изхвърча от улицата, преминава през тротоара и блъска маса в заведение на открито. Убива на място и тримата клиенти, които седят на нея – на 58, 62 и 64 години. Затова прокуратурата внесе в съда обвинителен акт, но съдиите отказаха да го гледат. Мотивът: за да се гарантира правото на подсъдимия на безпристрастен и непредубеден процес. А причината седемте разградски съдии да не могат да го гарантират, е, че майката на обвиняемия е работила в съда като … призовкарка. Така че протакането започва – вместо делото да бъде разгледано по същество, е изпратено във Върховния касационен съд; той ще трябва да го разпредели в друг град; там пък тепърва ще трябва да се назначава съдебен състав, който от своя страна да определя нова дата за процеса и така ще бъде изгубена половин година само защото съдиите в Разград не могат да бъдат безпристрастни в своята работа.
Едва ли се нуждае от коментар това загърбване на служебните задължения. Разбира се, че и съдиите са хора, и те имат своите страхове и съмнения, но когато избираш бягството от отговорност пред правораздаването, как имаш морал да получаваш заплата, след като нямаш морала да я заслужиш?
Сергей Трайков
