Начало Избор на редактора „Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Службите ни за сигурност са загрижени само за...

„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Службите ни за сигурност са загрижени само за сигурността на собственото си финансиране

29
Стършел

Петима български граждани бяха признати от съда във Великобритания за виновни, че са шпионирали в полза на Русия. Очакват се присъдите им.

И в Австрия шпионски скандал, пак с българки. Пак в полза на Русия. Хубав образ показахме пред света – на една уж европейска България, пък шпионираща за Русия.
А у нас – премълчаване или замазване на шпионския скандал. По медиите изпълзяха специалисти от разведката, за да ни убеждават, че пак сме невинно обвинени – като навремето в атентата срещу папата. Двете българки във Виена нямали специална подготовка и умения да бъдат агенти, те не са и подозирали какво правят, не са знаели кой и за какво им плаща. Подвели са се от наивност – просто да изкарат някое евро. И какво толкова са направили – следили и наблюдавали апартаменти на журналисти, сред които и на българина Христо Грозев…

А пък каква ирония, какви подигравки се подхвърлят по нашите медии, по сайтове и по социални мрежи към самия Христо Грозев – че не бил никакъв журналист, а международен интригант и аферист, въобразявал си, че руските служби го следят, искат да го отвлекат или да го убият. Правел се на герой, изкарвал се жертва… Даже и сайтът на СБЖ, вместо да защити един достоен български журналист, се присъедини към тоя хор на присмехулници.

Май много бързо се забрави, че Христо Грозев бе в екипа на документалния филм за Навални, награден и с „Оскар”. Този филм разкриваше кои са агентите на ФСБ, тровили с новичок опозиционера Алексей Навални. Така че руските служби имат защо да включат в черния списък и Христо Грозев – още повече, че той продължава да работи по руски следи… И едва ли толкова иска да се прави на герой, а по-скоро е загрижен за сигурността си – неслучайно не иска да се връща у нас и пази в тайна местожителството си.

Ако не бяха чуждите специални служби – английски и австрийски, ако не бяха журналистите от БиБиСи, сигурно нямаше да научим за „българската следа” в руския шпионаж.

Нашите спецслужби пропуснаха отравянето с новичок на оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

Те не посочиха руска следа при взривовете в наши оръжейни заводи – чешките служби сигнализираха за това.

Колкото и да им увеличават заплатите, нашите разведки от ДАНС не хващат руски шпиони, защото не ги търсят. Службите не действат активно, а симулират активност и не работят в синхрон с европейските партньори. В ръководството все още има хора, обучавани в Москва. И най-важното, ДАНС е подчинена на президента, а той е известен с проруските си пристрастия.

Ако нашите разведки си направят труда да проследят финансирането на някои партии и политици – сигурно ще се натъкнат на следа. В медиите още по-ясно се вижда – да не мислите, че онези журналисти, които развяват путинските опорки по сайтове и канали в ютюб, го правят безплатно? Не може ли да се проследи пътят на парите? Може, ако някой иска…

Ако някой иска, може да се върне и години назад – в 2014. Тогава журналистът Петър Волгин, по онова време водещ в БНР, сега евродепутат, отиде в Крим, за да ни разказва в национален ефир колко „свободен” е бил референдумът за присъединяване на полуострова към Русия. И да ни информира, че там изобщо, (ама изобщо!)… не е имало „зелени човечета”… Кой и защо тогава го командирова там? Или руската страна го покани и му плати престоя срещу журналистически услуги? Същият този Волгин години наред използваше микрофона на националното радио за откровена руска пропаганда. Сега прави същото, но в европейския парламент. Безплатно ли го прави – само от „любов към руската класическа литература” или заради името си, съвпадащо с голяма руска река? И не си ли добавя и финансови бонуси към немалката еврозаплата?

Има какво да разберат службите ни за сигурност, ако се разровят във финансирането на най-дейните руски говорители у нас. Но едва ли ще го направят – нашите служби за сигурност са загрижени само за едно – за сигурността на собственото си финансиране.

М. Вешим

Още актуални коментари – четете тук