Най-после, три месеца след седем предсрочни избори, вече имаме редовно правителство. Добрата новина е, че за известно време политиците ще оставят електората си на мира и няма да го карат пак към урните.
И с това добрите новини свършват.
Сега предстои да гледаме как странната коалиция от десни, леви и неопределени щоумени, кой от кой по-голям популист, ще се справят с управлението на държавата. Дали премиерът Росен Желязков ще е самостоятелен в решенията си, или ще изпълнява като верен войник на ГЕРБ всичко, каквото му нарежда шефът Борисов. Още в първите си изявления на новия пост Желязков разхвали Борисов за неговата държавническа мъдрост сам да се откаже от премиерското кресло. И други депутати от ГЕРБ в пленарната зала изсипаха куп похвали към лидера си. Любен Дилов-син направи слагаческо изказване, което напомни историческото подмазване на поета Любомир Левчев към Тодор Живков навремето: ”Другарю Живков, никой не може да ми забрани да Ви обичам!”
Докато Дилов-син величаеше Борисов като голям политик, камерата показа самия Борисов примижал да слуша венцехваленията и мед да му капе на сърцето. Точно така и Тодор Живков слушаше по пленуми и конгреси как неговите приближени го величаят. Видно е, че Борисов все повече заприличва на Тодор Живков, остава само приживе да му вдигнат паметник в Банкя и да му издадат 40 тома със събрани съчинения. Ще кажете, че това за томовете не е възможно, тъй като Борисов няма написан нито един ред. Напълно възможно е, Тома Биков и Любен Дилов ще му ги напишат, ако трябва. Не помните ли как Вежди Рашидов искаше да направи Борисов член на Съюза на художниците, защото по време на заседания на правителството си драскал скици по разни листчета. Култ-култ-ура!
Напомпан от безкрайните хвалби на приближените си, Борисов сам си е повярвал, че е най-подготвеният за държавник. И не пропуска да се изтъкне, че единствен разбира от всичко. С това наднормено его той едва ли ще остави Росен Желязков сам да действа, постоянно ще наднича зад гърба му и ще му дърпа конците като на кукла-марионетка.
Излизат и други въпроси. Например как правителството ще решава спорните случаи – като с подкрепата за Украйна? Военният министър Запрянов заявява, че военната помощ си продължава, както е гласувано и от парламента, а пък социалистът Вигенин му опонира, че БСП е за неутралитет… Ха де, кое ще е вярното? Приоритет за правителството на Желязков е включването ни в еврозоната, а пък коалиционните партньори БСП и ИТН принципно са против…
Ще преглътнат ли еврото или ще се запъват и ще препъват по-нататъшните стъпки в евро-посоката?
В заключение: имаме правителство с много неизвестни. Не е ясно колко ще е животът му – половин година или цял мандат? Още по-неясно е накъде ще ни води. Английският „Файненшъл таймс” написа най-важното в едно изречение: „Проруска партия влезе в новото българско правителство.”
Като турим, че и председателката на парламента е от БСП, като добавим сложната ситуация в Европа и в света, пък и нарастващата прилика на Борисов с Тодор Живков, май има за какво да се притесняваме – след трийсет и пет години преход отново се връщаме в изходно положение…
М. Вешим
