„Всеки век има своето Средновековие“ – беше казал полският сатирик Станислав Йежи Лец в средата на миналия век. Сякаш за да предскаже, че и в първата си четвърт следващият век, технологичният 21-и, ще изглежда мрачен като Средновековие.
Уж живеем във време на наука и прогрес, на компютри и изкуствен интелект, а човекът все повече се отдалечава от човешкото, затваря се в свят на масови лъжи и конспиративни теории, лута се като муха без глава, оплетена в паяжините на социалните мрежи и вече не може да отличи черното от бялото и доброто от лошото.
Антиутопията на Оруел, в която „войната е мир”, а „свободата е робство” днес ни се разиграва пред очите.
Един диктатор напада съседна държава и на третата година от войната, след повече от сто хиляди собствени жертви, обяснява на народа си, зомбиран от пропаганда, че да живееш в мир е скучно.
Когато всичко е спокойно, премерено, стабилно, скучаем – застой. Искаме някакъв купон (екшън). Щом започне купонът, всичко свисти, куршуми в главата – страх ни е. Да, ужасно е, но не най-ужасното“.
Така, като забавление, представя Путин своята война в Украйна. Нов абсурд в стила на Оруел – „Смъртта е купон”.
Но Московският купонджия не излиза на първата линия, там, където „свистят куршумите”, а се крие в бункера си. Оттам плаши света със свръхзвуковите си „орехчета”, сякаш ще приготвя кървава баклава.
Иначе се кръсти по църквите като православен християнин, но възпитан в канона на КГБ. По кагебейския канон поздравява украинските православни за Бъдни вечер не с мир и любов, а с дронове и ракети.
Пък около него обкръжението му припява псалми: „Следващата ни цел е Молдова”… Идеологът му Дугин е още по-краен: „Скоро и Румъния ще е част от Русия…”
Вместо да възпрат диктатора от Кремъл, очевиден двойник на австрийския ефрейтор от Третия райх, от другата страна на океана също кроят планове да прекрояват граници. Още невстъпил във втория си мандат, президентът-бизнесмен с морковен перчем подхвърля, че ще си вземе Панамския канал от малка Панама, ледена Гренландия от Дания, а съседна Канада ще направи 51-ви щат на САЩ.
В Близкия изток пък друг психар е готов да превърне една малка територия, нищо и никаква ивица Газа, в лунни кратери, само за да укрепи властта си и да не му потърсят отговорност за корупция и престъпления.
Накъде отива този луд, луд свят?
Йежи Лец беше казал в друг афоризъм: „Спрете земята, искам да сляза!”
Но ако земята можеше да спре, защо точно ние, нормалните хора, да слизаме на спирката? На нас тук си ни харесва.
По-добре да свалим от планетата си диктаторите.
Или пък Илън Мъск, най-близкият човек до Тръмп, да ги качи в една от своите междупланетни совалки и да ги закара на друга планета. Като не забравя и той да се качи на полета.
Нека там, някъде по другите планети, да завоюват нови територии, да гърмят с балистичните си и хиперзвуковите си ракети, да кроят и прекрояват границите на галактиките.
А нас да ни оставят на мира!
И в мир! Пък нека да ни скучно.
Ето това искаме от настъпващата 2025!
Само това.
