В момента по екраните върви игралният филм „Бруталистът”. Разказва за архитект, работил в стил „архитектурен брутализъм” – стил, станал моден в годините след Втората световна война. Названието идва от френски и означава необработен бетон – „beton brut”. Такива „бруталистки” сгради си имаме и в София – най-известните са зала „Фестивална”, Централна гара, НДК и др., а също и Чинията на Бузлуджа.
Но думата не е за „брутализма” в архитектурата, а в политиката. Този стил напоследък се налага от лидерите на държавите, световни сили – „бруталисткият” режим на Путин нападна съседна Украйна и вече три години бомбардира и избива мирни хора. Властта в Кремъл тъпче и собствените си граждани – преследва несъгласните и протестиращите, хвърля ги в затвори и в лагери. Във Вашингтон на власт дойде президент, който още с първите си действия се заяви като откровен „бруталист”- директно пожела да присъедини независими държави – Канада, Панама или Гренландия, та даже ивицата Газа от Близкия изток… Покрай големите батковци „бруталисти” живнаха и по-малки тук-там по света – режимите в Беларус, в Пхенян и Техеран, в Белград и Будапеща…
Като гледат какви ги говори и върши Тръмп зад океана, и нашите политици взеха да му подражават. И да се изживяват като „бруталисти”. Или като по-дребни „бруталистчета”. В главите им от необработен бетон („beton brut”) се нароиха идеи за тотално господство над гражданското общество – тук, на родната почва.
Властниците ни искат да контролират всичко у нас – медии и журналисти, социолози, политолози и правозащитници. За да не се чува критичен глас, друго мнение, свободно слово…
На политиците ни „бруталисти” им призлява от думи като „неправителствени организации” или „фондации”. Затова искат да обявят „лов на соросоиди”. Такива независими екземпляри нямат място в България – тук правото е само на властниците и партийците, у нас само „правителствени организации” ще раздават порциите, ще определят финансирането и „правилната политика”. А който не е с нас, който е против нас, ще му лепнем етикета „соросоид” или „чуждестранен агент”.
Джордж Сорос, милиардер и филантроп, иначе стар човек над деветдесетте, изведнъж се оказа най-големият враг на българските корупционери. На онези, които разграбиха и фалираха предприятия и банки и които продължават да грабят и да източват държавата в своите схеми. А фондациите и неправителствените организации са им виновни, защото имат куража понякога да разкриват техните схеми…
Живели сме в затвореното тоталитарно общество – добре го знаем. Затова, откакто „Стършел” е свободен и независим вестник, винаги сме били за „отвореното общество”. И сме признателни на тази фондация – през 1996, по време на Виденовата хиперинфлация, крадци обраха редакцията, отмъкнаха ни всичките компютри. Вестникът беше заплашен от спиране. Полицията не направи нищо, за да намери извършителите, даже не ги потърси. Дали ни помогна тогава държавата? Не, помогна ни фондация „Отворено общество” – бързо ни отпуснаха средства за нови компютри. Така Сорос, без дори да го познаваме, без да сме го виждали, спаси „Стършел”. Затова сме му благодарни, а нас ни наричайте „соросоиди”, колкото искате.
Може да ни наричате и „чуждестранни агенти” – не се крием, а с гордост пишем в карето на вестника, че ни подпомага фондация „Америка за България”. От години си сътрудничим с тази фондация, кандидатстваме по проекти и ги изпълняваме. А средствата, които получаваме, не са тайна, те са публично известни – отпускат се срещу подробни отчети. Така фондация „Америка за България” помага на независимия печат, на свободата на словото, на българската сатира. Ако искате вярвайте, но за годините, в които си сътрудничим с фондацията, никой никога не ни е диктувал какво да пишем във вестника.
И само още няколко думи за дейността на фондация „Америка за България”: с нейни милиони беше построен „Музейко”, най-интересният, модерен интерактивен музей за деца в София. С нейните милиони бе реставрирана Голямата базилика в Пловдив, на чиито древни мозайки се възхищават хиляди посетители. Средствата на „Америка за България” не само подкрепят инициативни и предприемчиви българи, те поддържат живо гражданското общество. С тях се финансира и Антикорупционният фонд, който разкри корупционните схеми в прокуратурата по случая „Осемте джуджета”, свързан с героите Петьо Еврото, Гешев и Сарафов…
Разбираемо е защо такива герои (и техните покровители в парламента) не понасят дейността на тази фондация. И защо действат грубо и с „брутализъм”, за да я закрият.
М. Вешим
