„Гьол” – така преди десетина години Бойко Борисов, тогава премиер, нарече площадката на АЕЦ „Белене”.
А в един гьол какво да се развъди – жаби и шарани. За толкова години – 44, откакто го има обектът, шараните трябва доста да са наедрели.
Сега Бойко Борисов, макар и вече да не е премиер, си нарами такъмите и заедно с Атанас Зафиров, коалиционния му партньор от БСП, тръгнаха на риболов в гьола на Белене. Но преди това хвърлиха захранка на електоралните кротушки, които мълчат като риби. Пред онемелия народ двамата рибари обявиха тържествено решението си да не се продават двата остарели руски ядрени реактора за АЕЦ-а на украинците – единствените кандидати да купят това старо желязо. Украинската страна не само бе готова да купи реакторите, а и предлагаше добра цена – 600 милиона евро. Даже имаше и решение на нашия парламент за преговори по сделката. Преговори се обсъждаха и в украинската Рада.
Но великите ни управляващи, макар вече да се пишат тръмписти, не владеят „изкуството на сделката” като идола им Тръмп. Или по-точно, владеят изкуството на лошата сделка. За пореден път те показаха на цял народ какво означава лоша сделка.
Вече четири десетилетия проектът АЕЦ „Белене” ту се започва с фанфари, ту се замразява. Не можем вече да преброим колко „първи копки” и колко „замразявания” бяха направени от различни правителства и различни премиери. През тия години в площадката край Белене потънаха милиарди на българския данъкоплатец. Потънаха не само в площадката, а и в частни джобове – около гьола с шараните доста политици и ядрени експерти направиха своя добър финансов улов.
Строителството на АЕЦ „Белене” поначало си е руска идея – техните фирми си имат запазено място в нашата енергетика, както и лоби сред политиците ни – най-вече сред тия от БСП. Да не забравяме, че и Р.Овч., бивш министър на енергетиката, и Таско Ерменков, сегашен член на енергийния регулатор, са руски възпитаници и открити защитници на кремълските интереси.
Но и самият Бойко Борисов си е верен изпълнител на руските енергийни проекти – да припомняме ли с каква готовност прекара газовия „поток” през наша територия, та така помогна на Путин да започне войната си в Украйна. Сега Борисов пак играе казачок по руската свирка, угаждайки на коалиционния си партньор Атанас Зафиров, председател на БСП и зам.премиер в правителството на премиера Желязков. Защо двамата, до неотдавна опоненти, изведнъж се сдушиха и така набързо осуетиха сделката по продажбата на реакторите? Най-вероятно от Москва са им дали знак, че са против да продаваме на украинците старите си реактори. Въпреки че тия реактори са си наши, ние си ги платихме като попове на руската страна, според заробващи клаузи в подписаните договори. И ни осъдиха на международен арбитраж.
Платихме ги на руснаците, а те ни ги доставиха, за да ръждясват на площадката в Белене. Ясно е, че никога няма да влязат в употреба – според бивш директор на АЕЦ „Козлодуй” това оборудване е едва 10 на сто от необходимото за една централа. Липсват ни останалите 90 на сто. Да не говорим, че за централата в Белене липсват още много неща – най-вече инфраструктура и работници с нужното образование и квалификация. Няма и най-важното – милиардите за строежа, както и частен инвеститор.
Провалената продажба на реакторите сега ощети държавата с милиард и двеста милиона. Тия пари можеха да закърпят някоя дупка в дантеления бюджет.
А премиерът Росен Желязков не каза и дума за пропадналата сделка – мълчи си като безгласна буква. Каквато си е всъщност.
Нататък какво следва – ненужното оборудване ще продължи да седи на склад пет-десет години, докато съвсем се скапе, и накрая ще отиде за скраб. Пълна скраб, като всичко в държавата…
А дотогава държавниците Борисов и Зафиров могат да ловят шарани в гьола на Белене и да обещават на електоралните риби светло атомно бъдеще с централа, която никога няма да бъде построена.
М. Вешим
