Кое е това, което гълта 18 милиона годишен бюджет и има ефективност 1 процент? Председателят на „нещото” взима основна заплата над 14 хиляди лева, а работещите в „нищото” са със заплати по 7-8 хилядарки. Те са такива професионалисти, че привикват депутат, за да го разследват за участие в корупционна схема, бъркайки го с кмет на софийска община. На възражението му, че имат грешка, той никога не е бил общински кмет, вместо извинение му отвръщат: „Няма значение, ти все пак ела тук да дадеш разяснения!”
Сещате се, че става дума за Комисията за противодействие на корупцията – този държавен орган, който не прави нищо, а служи за едно нещо – за политическа бухалка. Тя удря избирателно – най-вече по опозицията от ПП-ДБ. Последните удари на бухалката изкараха хиляди хора по площадите дори в отпускарското време, очаква се през септември протестите срещу прокурорския и съдебен произвол да продължат с нова сила.
Преди да излезе в лятна ваканция, парламентът експресно ще обсъжда дали да закрие Антикорупционната комисия. Около съществуването є има капан, поставен още със създаването й – тя е обвързана с парите, които чакаме по плана за възстановяване и устойчивост. И сега, ако я закрият, според заплахите на премиера Росен Желязков и на лидера му Борисов, ще загубим 5 милиарда лева от Европа.
Както се казва: и тъй ох, и инак олеле!
Все пак Комисията сигурно ще е закрита – нали го иска не кой да е, а Пеевски. Човекът, който неофициално управлява „правото” в България и върши всичко „в името на хората”. Сега той ще внесе решение в парламента, пак в „името на хората”. Знаем и кои са хората – неговите. Те винаги са на далавера.
Ако закрият комисията против корупцията, какво ще стане с „професионалистите”, които работят там? Тези, които бъркат името на депутат с районен кмет и дори не се извиняват. Не мислете, че ще отидат на трудовата борса. На тях ще им се намерят пак топли местенца за нищоправене по разните прокуратури.
И не е чудно, ако покрай прегрупирането заплатите им пораснат още.
В едно телевизионно интервю адвокатът Николай Хаджигенов каза в неговия си рязък стил, че в правораздаването „работят корумпирани идиоти”. Може би първото е малко пресилено – едва ли всички са корумпирани.
Но за второто имам и собствено доказателство.
През август миналата година жена ми намери на улицата смартфон. Като примерна гражданка го занесе в районното и забравихме за случая. А след три месеца получихме вкъщи писмо от Софийската прокуратура с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Някаква прокурорка, ползвайки сухия съдебно-прокурорски жаргон, бе съчинила нещо като документ от страница и половина, в който на пет-шест места се повтаряше едно и също. Че: „след задълбочен анализ на събраните по преписката материали и с оглед на установената фактическа обстановка намирам, че са налице основанията за прекратяване на преписката, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.” По-надолу: „Анализът на материалите по преписката навежда на извод, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 149 от НК.” Още по-надолу: „С оглед материалите по преписката и изложеното в настоящото постановление намирам, че в настоящия случай липсват данни за извършено престъпление от общ характер.” И накрая: „Постанових: отказвам да образувам досъдебно производство по преписка №… Постановлението подлежи на обжалване пред Софийската районна прокуратура.” Подпис: няма значение…
Значи, какво излезе: два-три месеца разследват жена ми, която сама им занесе намерения смартфон, дали не го е откраднала. Намерили са собственика, върнали са му телефона, но преписката е продължила да се движи из кабинетите, някакви хора – полицаи от районното, следователи и прокурори, са събирали материали, трупали са ги в папка, анализирали са ги, осмисляли и преценявали по кой член да класифицират деянието.
Добре, че все пак не осъдиха жена ми за кражба на смартфон. Можеше да завърши като в „Процесът” на Кафка.
Аз я посъветвах следващия път, ако намери телефон на улицата, да го хвърли в кофа за боклук. А не да увеличава боклука от преписки в софийската прокуратура.
Ето такива „професионалисти” работят (по-точно не работят) в правораздаването. Те са като глави на една ламя – следователски, прокурорски, съдийски глави, чиито средни доходи се мерят с депутатските. Съвсем правилно – колкото работа се върши в парламента, толкова и в правото.
