Те знаят, че ние знаем. Но не им пука.
Полицията, която прибира купувачите на гласове знае за кого ги пазаруват. Но не ни казва – за да не се била бъркала в предизборната кампания.
Сред арестуваните се оказаха няколко наркодилъри и един крадец на коне, но и той свърши работата за статистиката на полицейските успехи.
Прокуратурата знае кой купува гласовете и за кого ги купува – но и тя не ни казва. Заради презумпцията за невинност.
Съдът също знае кой купува избирателите и за кого, но и той не ни казва – защото се чака решението на по-горната инстанция.
Миналата седмица, след единадесетгодишно прехвърляне на папките от инстанция на инстанция най-после двама купувачи бяха осъдени. На по шест месеца условно. И с предупреждение друг път да не правят така, защото не е хубаво.
Всички знаем кой за кого купува – България не е голяма държава, градовете ни вече са такива, че хората по улиците се познават, в селата са останали само близки роднини – и всичко за всеки се знае.
Различните медии и социолози дават различни прогнози колко ще са купените гласове тази есен – най-оптимистичните са за 100 000, най-песимистичните – за половин милион.
Половин милион? Половин милион от два милиона гласуващи? И после ще ми говорите за народния вот?
Цената също варира – от кубик дърва до 500 лева.
По-евтино излиза само заплахата, че ако не гласуваш както трябва, няма да си намериш след това никаква работа в радиус стотина километра от града.
Те знаят, че знаем, че партиите им си имат черни каси за купуване на гласове – тук касови бележки и фактури не се издават. Те знаят, че знаем, че имат начини да принудят бизнеса да им купува гласове за своя сметка.
Но не им пука.
И нагло ни убеждават, че всеки глас имал значение, че покупката е престъпление, че активността е важна, че негласувалият нямал право после да мрънка, че отбелязалите „не подкрепям никого“ всъщност гласуват за лошите…
Има ли начин да им го върнем?
Има – като им бръкнем в джоба. Българинът, бил той и политик, най мрази да му бъркат точно там.
Много е лесно, просто и законно – ако в неделя си прежалите половин час за разходка до училището и обратно, с бюлетината си ще обезсмислите няколкостотинте лева, прибрани от мизерстващ избирател. Нека не са петстотин, да приемем, че средно в България гласовете вървят по 200 лева. И нека не чак половин милион, а 250 000 да са купените избиратели – излиза, че петдесет милиона вече са разхвърляни предизборно из страната.
Ако не само вие, а и съседът дойде с вас – заедно ще обезсмислите още двеста партийни лева.
Ако излезе целият блок – десет хиляди.
Ако поне една десета от четирите милиона негласуващи се решат да гласуват – пазаруващите партии вече ще излязат на червено – мангизите, ръсени из махали и паланки, ще са хвърлени на вятъра.
А депутатите, които ще гудят в парламента – много по-малко.
Сигурно ви звучи наивно, но май само това ни остана, за да не се налага в неделната вечер да гледаме познатите муцуни, които да ни благодарят за доверието и да ни убеждават, че изборите са най-честни и демократични от години насам.
Другият вариант – да решаваме политическите кризи с камъни и сопи – не е препоръчителен.
Те знаят, че и ние това го знаем, затова не им пука.
А е време да започне!
Румен БЕЛЧЕВ
