Седмица преди 1 март пуснах в кутията на Централна поща плик с мартеници до Берлин. Лепнах дори и марка „приоритет” за бърза поща, нещо като предишното „пар авион”. Така ми казаха, че писмото ще пристигне за няколко дни. Пристигна за няколко – ама седмици.
Друг път отидох в кварталната поща, за да купя обикновена марка за писмо – оказа се твърде сложно. В момента плащаха пенсии и не можеха да ми продадат марка за лев и нещо. Предложих да оставя парите и да ми дадат марката, за да не чакам. „Не може, каза служителката, трябва да ви издам касова бележка, а в момента компютърът е на друга програма. Сложно е да вляза и да изляза”.
Служителките в българските пощи враждуват с компютрите. Тия дяволски машинки все им правят номера – вместо да им улесняват работата, я усложняват. По две-три жени си оставят гишетата и се скупчват пред един екран, като се чудят какво и къде да натиснат. Това съм виждал в софийските пощенски клонове. А какво ли е в провинцията – по малките градчета и по селата? Там даже липсват пощенски раздавачи и ако някой се абонира за вестник, трябва да ходи сам до пощата да си го взима.
Една държава се познава по три неща – пътищата, железниците и пощите. И по трите показателя е видно, че държава няма.
И все пак има нещо като държава, която прави опити да приеме свой бюджет. И в него е отделила едни 10 милиона лева за „народни магазини” на „народни цени”. Те ще се помещават в пощенските станции и ще продават хранителни стоки по-евтино от кварталните магазинчета и от големите супермаркети. Вече освен картички, марки и винетки, заедно с плащането на пенсиите пощите ще продават кашкавал и сирене, мляко и хляб.
Идеята за тия магазини тип соц „нармаг”, каквито имаше по селата навремето, дойде от вездесъщия Делян Пеевски. Който пред очите ни всеки ден влиза в различни роли – беше убеден евроатлантик, сега е тръмпист, макар и санкциониран от американците, вчера се окичи с украински орден, днес се обяви против всякаква помощ за Украйна. Сутрин е десен, вечер е ляв. А за постоянно си е популист – приказва на едро, раздава обещания на кило. Като знаем колко предприятия и лафки Дилян придоби и закри, колко бизнеси и банки фалира, как да му се вържеш на приказките?
Но в парламента му се вързаха и почти няма възражения срещу „пощенските магазини” на Пеевски. Та нищо чудно държавата да плати за такъв непазарен експеримент от джоба си – по-точно от нашия джоб.
Тогава зад гишетата на селските пощи ще се появи някоя буца сирене, пита кашкавал и кофичка кисело мляко – колкото за парлама. И за оправдание на 10 държавни милиона, отпуснати от бюджета „за народа”.
Щом свършат парите, ще свърши стоката. Без печалба, пощенските магазини ще ударят кепенците. А покрай тях може да фалират и самите пощи.
Че до каквото Пеевски се е докоснал…
М. Вешим
