В няколко поредни съботни вечери, в най-гледаното време, БНТ ни мъчи с едно „шоу”, наречено „Най-добрите години от нашия живот”.
То е стара гозба – заснето е преди десетилетие от продуцента Евтим Милошев, сега служебен министър на туризма. Незнайно защо БНТ извади „шоуто” от килера и ни го пуска пак – може би поради непреходната му „стойност”.
Но стойност няма…Нито тогава, нито сега.
Замислено като състезание, в „Най-добрите години от нашия живот” се „състезават” десетилетия от соца. В които животът ни е бил „по-хубав от песен”. Затова десетилетията се конкурират с песните си – най-вече естрада. Можем да чуем Лили Иванова, Емил Димитров или Михаил Белчев – в изпълнения от времето, когато светът слушаше „Бийтълс” и „Стоунс”, а у нас бяха забранени. Състезават се и предмети – чушкопек, радиограмофон, първата автоматична пералня или автомобил „Москвич”…
Иначе има оркестър, екзалтирани водещи, танци, балерини, ръкопляскания и аплаузи – шумни и неестествени до прекаляване.
И какво от това?
Тук ли е истината за живота ни през миналите десетилетия? В откровенията на Лили Иванова, че „без радио не може”, в чушкопеците и пералните, в радиограмофоните и москвичите?
Ако това са най-хубавите години от нашия живот, какво да кажем за най-лошите? При състезание между тоталитарните години кои ще спечелят? Краят на 40-те – с „народния съд” и национализацията, 50-те – с колективизацията и лагера в Белене, 60-те – с лагера в Ловеч, където може да те затворят и убият заради един виц… 70-те години – с преименуването на българо-мохамеданите от Родопите или 80-те с насилието над българските турци и последвалата „голяма екскурзия”? Добра ли беше 1986 за българите, когато властниците-партийци криеха от народа аварията в Чернобил, а самите те се снабдяваха с вода и храна от чужбина? Или началото на 90-те – с купоните от Лукановата зима?
Ами средата на 90-те с хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов?
В „Най-добрите години от нашия живот”, с ретро музика и ретро предмети, с танци и аплаузи, от екрана на БНТ се замазва истината за нашия живот.
После се чудим защо у младите имало носталгия по соца…
Михал МИШКОВЕД
