Датата 9 май отново раздели българите – едни си честваха Деня на Европа, други – Деня на победата.
Президентът ни пък – и двете. Първото – по задължение, второто – по убеждение. Радев и вицето Йотова излязоха от президентството уж за Деня на Европа, но се спряха при двайсетина души, нарекли се „Безсмъртен полк”, които бяха тръгнали към полуразрушения паметник в Княжеската градинка да си развяват байраците.
Предварително Столичната община не беше дала разрешение за подобно шествие, но общината кой ли я пита? Нито маршируващите в „Луков марш” ги интересуват общинските забрани, нито сталинистите от „Безсмъртния полк”, които си носят необезпокоявани портретите на мустакатия генералисимус и знамената на окупиралата ни армия. В случая „безсмъртниците” не бяха толкова много, та Радев и Йотова можаха да се ръкуват с всички и да ги окуражат в иначе забраненото шествие.
Получили президентска подкрепа, двете червени остриета Мая Манолова и Ваня Григорова, охранявани от масивния Георги Кадиев, написаха с червена боя на тарабата, ограждаща полуразрушения монумент: „Тук пак ще има паметник!”.
Може и да има, ако червените агитатори и бояджии спечелят мнозинство на изборите. Дуетът Манолова-Григорова, подкрепен от съветския възпитаник Кадиев, не само е в състояние да сглоби нарязания солдат с автомат и да го върне на постамента му, ами може да върне и много други неща от миналото, включително и лагерите.
Добре, че засега никой не го слага сред печелившите.
Докато в столицата „Безсмъртният полк”, броящ два взвода, предвождани от взводната посланичка Митрофанова, се чудеше къде да поднася цветя, то на площада в Дупница официално се развя руски байрак и зазвуча „Вставай, страна огромная”. Инициативата била на кмета, който не е участник във войната, но си я брои за своя война. Ама забравил, че срещу хитлеризма воюваха не само руснаци, а също така и украинци, беларуси, грузинци, арменци и всякакви други народи от многонационалния тогава СССР, та да развее и техните знамена. Тогава честването в Дупница щеше наистина да е Знаменателно.
Когато на площада в Дупница „встават” и се ветрее руски флаг, може ли Перник да остане назад? Никога.
Там пък се събрали да честват 100-годишнина на някакво училище и по древен социалистически обичай взели да връзват пионерски връзки на децата. От уредбите звучала масовата песен „Комунисти, комсомолци, пионери”, а сред публиката припявали важни гости – областният управител на Перник, назначаван навремето от служебния премиер Гълъб Донев, както и кандидат-депутатка от ГЕРБ.
И цялото това завръщане на соца, заедно с „русский мир”, се случва в един ден, в една страна, член на ЕС.
Ако се правим, че не виждаме реставрацията и реставраторите, много такива дни се задават.
М. Вешим
